ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1174
София, 11.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 629 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на Л. депо – В., П. на “Б. – Т. подвижен състав /Локомотиви/” ЕООД гр.Варна срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /ВОС/ от 23.ХІІ.2009г. по в.гр.д. № 2434/2009г.
Ответникът по касационната жалба М. Д. М. от гр.Варна е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВОС е потвърдил решението на Варненския РС от 30.ІХ.2009г. по гр.д. № 7474/2009г., с което са уважени предявените от М. М. срещу Л. депо – В., П. на “Б. – Т. подвижен състав /Локомотиви/” ЕООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че не е установено ищецът да е извършил вменените му със заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина като помощник-машинист – отсъствие от работното му място при проверката на обслужвания от него локомотив на 30.ІV.2009г. около 15.00 часа и откриване в мокомотива на две десетлитрови туби, пълни с дизелово гориво. Въз основа на събраните доказателства е прието, че източването на горивото е станало от друго лице в момент, в който ищецът е отсъствал от локомотива, което изключва личното му участие в осъществяване състава на нарушението, а напускането и отсъствието от локомотива е извършено след разрешение на прекия му ръководител – машиниста по време на престой, ползван за почивка за обяд, и не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Но дори да се приеме, че с отсъствието е осъществено нарушение, наложеното най-тежко наказание не е съобразено с неговата тежест и с обстоятелствата, при които е извършено, съобразно разпоредбата на чл.189 от КТ.
В изложението на „В и К” ООД по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че по същественият материалноправен въпрос – за законността на дисциплинарното уволнение – въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 1442/27.ХІ.2007г. по гр.д. № 27/2005г. на ВКС ІІІ ГО, според което “при определяне на наказанието следва да бъдат отчетени обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на ищеца, както и дисциплинарното му минало”, и с решение № 1373/04.ХІ.1999г. по гр.д. № 238/99г. на ВКС ІІІ ГО, според което “съгласно чл.126 т.9 от КТ ралботникът /служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието, уронването на което се изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред третите лица, нарушението е формално, тъй като не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат, и е съставомерно независимо от формата на вината – умисъл или небрежност”. От значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е конкретизиране обхвата на съдебния контрол за изследване законосъобразността на наложеното наказание, за да не бъде решаван противоречиво този въпрос поради различно тълкуване на правната норма /без тя да е конкретизирана/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай релевираният от касатора въпрос – за законността на дисциплинарното уволнение – е бланкетен и не са посочени разрешените от въззивния съд въпроси, обусловили извода му за незаконност на уволнението, които касационният съд служебно не може да изведе. Следователно липсва основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи още, че с представените решения не се обосновава твърдяната противоречива практика. Въззивният съд е отчел тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което е в съответствие с разрешението, дадено в решението по гр.д. № 27/2005г. А по въпросите, разрешени с решението по гр.д. № 238/99г., въззивният съд няма произнасяне. Бланкетен и неясен е и въпросът за конкретизиране обхватът на съдебния контрол за изследване законосъобразността на наложеното наказание. В тази връзка касаторът не е посочил и коя правна норма се тълкува различно, което да налага допускането на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 1732 от 23.ХІІ.2009г. по гр.д. № 2434/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: