О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1175
гр. София, 10.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 747 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Г. И. Г. и В. И. З. от[населено място] обжалват в срок въззивното решение от 15.02.2010 год. по гр. д. № 1944/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от тях против Х. П. Х. и А. С. Х. отрицателен установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на реална част от 839.60 кв. м. от имот № 1483 в землището на[населено място], кв. „В.”, по КП на „Б. чешма, Д. и М. р.”, при описаните граници, защрихована в син цвят на скицата към заключението на вещото лице Д. П. на л. 64 от първоинстанционното производство.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това искът бъде уважен, с присъждане на направените от тях разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Сочи се, че релевантния за изводите на въззивния съд въпрос е този за събиране на доказателства в нарушение на чл. 266, ал. 1 ГПК, който процесуалноправен въпрос считат да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовават се и на други въпроси, „поставени на вниманието на съда и решени с въззивното решение”, без те да се конкретизират, както и на противоречиво решаване на конкретния казус от съдилищата, без посочване на такава противоречива съдебна практика.
В писмен отговор ответниците по иска А. и Х. Х., чрез пълномощника им адв. Й. Ч., поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за собственост върху частта от имот № 1483, попадащ в границите на възстановения по ЗСПЗЗ на касаторите, ищци такъв с площ 4.365 дка и намиращ се в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел за доказано възражението на ответниците за придобиване на правото на собственост върху спорния имот, при условията на пар. 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Направеният извод е обоснован от преценката на събраните по делото доказателства, установяващи отстъпено на ответниците право на ползуване на основание ПМС № 26/87 год., наличието на постройка в имота към релевантния момент – 1.03.91 год. и заплащане на стойността на земята.
Следователно, релевантният за изхода на спора по предявения от касаторите иск въпрос касае трансформацията на правото на ползуване на ответниците в право на собственост, който е материалноправният въпрос, обусловил изводите на въззивния съд. Не се сочи, нито се представя от касаторите противоречива съдебна практика по него, който впрочем не е и формулиран в изложението като правен въпрос.
Преценката на въззивния съд на събраните както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, доказателства относно предпоставките за наличие на завършена процедурата по изкупуването на имота не подлежи на обсъждане в настоящето производство, което има за предмет проверка за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаният от касаторите довод за допуснато нарушение на чл. 266, ал. 1 ГПК представлява по своята същност касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и процесуалноправен въпрос, произнасянето по който да е обусловил изхода на спора и да обоснове наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За обосноваването му липсват и изложени съображения – както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 4, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, каквито твърдения в случая липсват Не са изложени и съображения за значението му за развитието на правото, което предпоставя посочване на непълни, неясни или противоречиви разпоредби в закона, за да се създаде съдебна практика по прилагането или същата да бъде осъвременена. Противно на тези разяснения в изложението си касаторите се позовават на процесуалноправен въпрос, свързан със събиране на доказателства във въззивното производство, който представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалните правила, но не и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, и се позовават общо на „въпроси, поставени на вниманието на съда и решени с въззивното решение”, без да бъдат конкретно посочени и формулирани, което е в тежест на касаторите. Общото основание, предвидено в закона, е материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, и който трябва да е от значение за формиране на решаващата му воля, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотивите на т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Такъв правен въпрос не е посочен в изложението, а както се посочи по-горе, по релевантният въпрос за изхода на спора не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 198 от 15.02.2010 год. по гр. д. № 1944/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от Г. И. Г. и В. И. З. от[населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: