ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1175
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1614 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.И. като процесуален представител на С. Н. Л. от С. срещу въззивното решение на СГС от 29.ХІІ.2009г. по в.гр.д. № 5323/2009г.
Ответниците по касационната жалба М. Н. В., Д. Н. З., М. Н. Ш., И. Г. З., Р. Г. П., всички от С., Н. Г. З. от с.железница, Л. А. З., Н. Н. З., А. Н. З., В. Н. З. и В. Н. З., всички от С., не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 13.ІІІ.2009г. по гр.д. № 94108/2008г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД относно ? ид.част от застроено дворно място и вместо него е постановил друго, с което е обявил за окончателен сключеният на 02.VІ.2005г. предварителен договор в частта, с която Л. С. З., починала на 04.VІІІ.2005г., прехвърлила на С. Н.Л. ? ид.част от застроено дворно място, представляващо п-л ХІІ-535 кв.58 по плана на С.[жк], целия с площ 405 кв.м, срещу гледането и издръжката, която Л. е предоставяла до сключването на договора, считано от 1982г., и задължението за грижи и издръжка и за в бъдеще, докато прехвърлителката е жива. В останалата му отхвърлителна част по претенцията за сключване на окончателен договор за ? ид.част от дворното място и за същата част от постройката в описания имот, първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че обещателката към момента на смъртта си е била собственик на ? ид.част от дворното място. По отношение на „постройката в описания имот” е прието, че в предварителния договор тя не е индивидуализирана по площ, граници, местоположение в имота и вътрешно разпределение. По спогодителен протокол от 1970г. Л. и Н. Захови са получили и едноетажна масивна жилищна сграда, без друго описание, след което са продали на всеки от тримата ответници по ? ид.част и са запазили за себе си по ? ид.част; в удостоверението за данъчна оценка е посочено, че жилището в имота е с площ 63.80 кв.м, но не е уточнена етажност; от скица е видно, че в процесното място има двуетажна сграда и още три постройки към улицата; претенцията по делото е за жилищна двуетажна тухлена постройка – къща с площ 72 кв.м, състояща се от антре, стая, хол, кухня, сервизно помещение на всеки етаж, отстояща на 9м от улицата. При тези обстоятелства не се установява категорична идентичност между постройката по предварителния договор с тази по исковата молба и писмените доказателства, вкл. с някоя от сградите по скицата, което води до неопределяемост на предмета на договора относно сградата, като не може да се приеме, че обещателката е била собственик към момента на сделката и смъртта си именно на постройката по предварителния договор.
В изложението на С. Н.Л. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивния съд се произнесъл по въпроса за индивидуализацията на недвижими имоти, предмет на предварителни договори, по който касаторката счита, че когато предмет на договора е прехвърляне на дворно място с къща, имотът би могъл да се индивидуализира чрез точно описание на мястото с номера на парцела, имота и съседите, че е достатъчно да бъде записано, че предмет на прехвърляне е и къщата, намираща се в мястото, че така се изяснява предмета на договора и волята на страните. Това имало особено значение в случаите, при които за съответната сграда няма строителни книжа и планове. Съдът не би могъл да провери дали описанието на постройката в предварителния договор действително съответства на сградата, предмет на договора, каквито случаи били болшинство. ВКС многократно имал случаи да постанови, че непълнотата на описание на имотите в предварителни договори не е липса на предмет като съществено условие на сделката. Ако идентифицирането е осъществено по начин, доказващ достатъчно ясно волята на страните за определен обект, съдът трябва да изрази в диспозитива онова пълно описание на същия обект, което ще констатира от събраните по делото доказателства. Настоящият случай бил идентичен. По делото били събрани доказателства както за урегулирания поземлен имот, така и за къщата, предмет на договора /сочат се решение на ВКС ТК по гр.д. № 659/2003г. и на І ГО по гр.д. № 120/1975г./. В началото била описана в съдебната спогодба, както и в данъчната оценка. Според сочената практика непълнотата на описанието на имотите не е липса на предмет, ако идентифицирането е осъществено по начин, доказващ волята на страните за определен обект. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението не отговаря на посочените изисквания. Съдържащите се в него съображения представят виждането на касаторката как следва да бъде индивидуализирана постройката, предмет на предварителния договор, и че непълнотата на описание на имотите не била липса на предмет като съществено условие на договора, които по същество представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, т.е. касационни основания по смисъла на чл.281 от ГПК, които, обаче, се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. Не е поставен по описания начин правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е обусловил решаващите му изводи. А както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като извлече от изложението или от касационната жалба въпросите от значение за изхода на делото. Като не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка, касационно обжалване не следва да бъде допускано.
За пълнота следва да се посочи, че изводът на въззивния съд за неопределяемост в случая на предмета на предварителния договор относно постройката не е в противоречие, а в съответствие с практиката по представените решения с оглед приетото в тях, че непълнотата в описанието на имота в предварителния договор не е липса на предмет като съществено условие на сделката, ако може да се идентифицира по такъв начин, който доказва достатъчно точната воля на страните за определен обект, което ще констатира от събраните доказателства.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, от 29.ХІІ.2009г. по гр.д. № 5323/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: