О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1176
София, 17.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4514/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. И. от [населено място] против въззивно решение от 26.03.2014 год. , постановено по гр.д. № 1159/2013 год. на СГС, ІV Б състав , с което след като е отменено решение от 13.11.2012 год. по гр.д. №28706/2011 год. на Софийски районен съд, 34 състав в частта, в която е уважен предявения по чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД евентуален иск против С. Т. Р. за сумата от 16 001,35 лв. и са присъдени разноски в размер на 1354,05 лв., е постановено ново решение, с което е отхвърлен иска за сумата от 16 001,35 лв. квалифициран като иск по чл. 59 ЗЗД. С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация С. Т. Р. от [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /.Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.В изложението не са формулирани правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК:
Като материалноправния въпрос е посочено : неправилно приложение и разграничение на института на неоснователното обогатяване – чл. 55,ал.1 и чл. 59 ЗЗД. Последното няма характер на въпрос , а оплакване за неправилност на решението в обжалваната част, което може да бъде предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че такова бъде допуснато, а не в настоящото производство, което го предхожда.
Като процесуалноправен въпрос касаторът възпроизвежда буквално приетото в т.2 от ТР №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС разрешение, че „ когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материално- правна норма , като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.” , което също няма характер на правен въпрос. Дори да се приеме, че касаторът /макар и неточно/ на практика поставя въпроса относно задължението на въззивната инстанция при промяна на правната квалификация да извърши нов доклад, ново разпределение на доказателствената тежест и пр., който въпрос във въззивното дело и решение е разрешен в противоречие със цитираното тълкувателно решение, следва да се посочи, че такова противоречие в случая не е налице. Действително въззивната инстанция е дала нова квалификация на предявеният срещу ответника С. Р. иск като приема , че искът е с пр. осн. чл. 59 ЗЗД, а не чл. 55,ал.1 ЗЗД , както е прието от първата инстанция, без да извършва нов доклад. В случая обаче това не е необходимо, доколкото не се налага ново разпределение на доказателствената тежест , както и събиране на нови доказателства , които действия определят смисъла от изготвянето на новия доклад.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.032014 год. , постановено по гр.д. № 1159/2013 год. на СГС, ІV Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: