2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1176
София, 18.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1867 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. с адрес в [населено място], представлявана от адв. Б. М., против решение № 79 от 15 март 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1017 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено решение № 580 от 6 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 1819 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за отхвърляне като неоснователни на предявените от М. Д. против окръжната прокуратура в [населено място] искове за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на Д., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението работа на длъжност „съдебен деловодител“ в окръжния следствен отдел в окръжната прокуратура в [населено място], и иск за сумата от 7160,40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за шест месеца за периода от 06.06-06.12.2016 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че оспорваната по делото заповед, с която е извършено уволнението на ищцата, е издадена и подписана от лице, което няма качеството на работодател по трудовото правоотношение и не може да прекратява трудови договори, тъй като не е изрично упълномощено за това. Сочи се, че като е възприел противоположен извод и е приел, че след като заместващият административния ръководител на окръжната прокуратура изпълнява функциите му по смисъла на ЗСВ, то има и правата по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗСВ, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на закона. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя правен въпрос, който според касатора попада в приложното поле на всички допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната окръжна прокуратура в [населено място] чрез административния ръководител – окръжният прокурор Д. А., оспорва касационната жалба по същество и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение се приема, че извършеното със заповед № 39 от 24 януари 2014 г. на окръжната прокуратура в [населено място] уволнение на Д. от длъжността „съдебен деловодител“ е законосъобразна. Установено е, че след влизане в сила на съдебно решение, по силата на което предходно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е отменено и ищцата е възстановена на работа, ищцата е подала молба за възстановяване на длъжността, от която е била уволнена. Със заповед от 6 юни 2016 г. на заместник на административния ръководител – заместник окръжния прокурор Е. Вакарелска, ищцата е допусната до работа в окръжния следствен отдел в окръжната прокуратура в [населено място]. С оспорената заповед № 387 от 6 юни 2016 г., подписана от заместника на административния ръководител – заместник окръжния прокурор Вакарелска, трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно чл. 68 КСО. С оглед оспорваната от ищцата компетентност на заместника на административния ръководител да издаде заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, съдът е изложил съображения, че е възможно определени правомощия на работодателя да се възлагат на друг субект по делегация. Прието е, че във всички случаи при отсъствие поради отпуск, болест, командировка и т.н., той бива заместван от друго лице, натоварено временно с всичките му правомощия поради длъжността си или с нарочен акт от компетентния орган. Съобразено е, че съгласно действащата към датата на издаване на процесната заповед редакция на чл. 140 от Закона за съдебната власт, административните ръководители на районните, окръжните, специализираната, военно-окръжните, апелативните, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях, а съгласно чл. 168, ал. 1 ЗСВ, административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник. Конкретно е преценено, че в случая административният ръководител във връзка с разрешено ползване на полагащия му се платен годишен отпуск, е издал заповед № ОП-71/2016 г. от 3 юни 2016 г., с която е определил заместник окръжния прокурор Вакарелска да го замества по време на отсъствието му в периода 04.06.-19.06.2016 г. и е възложено изпълнението на всички функции, включително тези по чл. 140 ЗСВ да освобождава служители от администрацията. При тези данни е възприет извод, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена от компетентно лице, което е упражнило правомощията на административния ръководител на окръжната прокуратура в [населено място] по чл. 140 ЗСВ, възложени му по предвидения в закона ред, а трудовото правоотношение е прекратено при наличието на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
В приложеното към жалбата изложение се сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по въпроса правото на работодателя да делегира свои права, в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в ТР № 6/2012 г., ОСГК, ВКС. Посочва се и решение № 1935 по гр.д. № 562/2000 г., III г.о., ВКС. Решение по гр.д. № 5689/2009 г. на районния съд в [населено място] и решение № 209 по гр.д. № 6712/2015 г. на районния съд в [населено място] не могат да бъдат преценявани в процедурата по чл. 288 ГПК, тъй като не е установено да са влезли в сила.
В соченото тълкувателно решение, за да отговори на въпроса допустимо ли е чрез упълномощаване да се делегира работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, ВКС приема, че няма пречка да се допусне делегиране на правото за прекратяване на трудовото правоотношение и при останалите основания за това освен в изрично посочения случай на дисциплинарното уволнение. Това заключение се основава на виждането, че, след като законодателно е предвидена възможността за такова делегиране при прекратително трудовоправната връзка основание, оставящо трайна следа в последващите отношения, то по аргумент на по-силното основание подобно делегиране може да се допусне и при останалите основания за прекратяване на трудовия договор. К. съд още сочи, че разпоредбите на доброволното представителство (чл. 36 и сл. ЗЗД) намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това. Даденото от ВКС разяснение чрез това тълкувателно решение е задължително за съдилищата, и чрез него е преодоляна съществувалата до постановяването му противоречива съдебна практика, включително соченото решение на ВКС, ІІІ г.о.
В обжалваното решение въззивният съд не е приел разрешение в противоречие с посоченото задължително тълкуване. Съобразени са относимите правила на ЗСВ – чл. 167, ал. 1, т. 3, чл. 140, чл. 168, и е взето предвид какви задължения са възложени на заместника на административния ръководител с изрична заповед: възложени са за изпълнение всички функции и задължения на административния ръководител – окръжен прокурор, като част от тези функции и задължения са да прекратява трудови договори със служителите на окръжната прокуратура в [населено място]. Съдът заключава, че след като на заместника на административния ръководител е възложено да изпълнява всички функции на административния ръководител, не е необходимо изрично в заповедта да се изброят изчерпателно възложените функции. По силата на чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗСВ, административният ръководител на съответната прокуратура назначава и освобождава служителите в нея, като възникването, съответно прекратяването, на трудовото правоотношение със съдебните служители се регулира от КТ. Тъй като ЗСВ не съдържа правила, които да създават отклонение от общите принципи за делегиране на работодателска правоспособност във връзка с прекратяване на трудово правоотношение, то разясненията на соченото ТР следва да се съобразяват и при прекратяване на трудови правоотношения със съдебни служители, поради което основателно е прието от въззивния съд, че оспорването на легитимацията на подписалото заповедта лице е неуспешно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 79 от 15 март 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1017 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: