4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1176
С., 26.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4443/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Летище С. ЕАД представлявано от изпълнителния директор В. П., чрез юрисконсулт М. Г. против въззивно решение № 1350 от 27.02.2013 г. по в. гр. дело № 16894/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-69-109 от 04.09.2012 г. по гр. дело № 7791/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на В. С. Н. извършено със заповед № 122 от 30.01.2012 г. на изпълнителния директор на Летище С. ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник охрана” в отдел Проверка регистриран багаж, Дирекция охрана и сигурност при Летище С. ЕАД и Летище С. ЕАД е осъдено да заплати на В. С. Н. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3554,67 лв. за периода 30.01.2012г. – 10.05.2012 г.; решението е отменено в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 2753,61 лв. и за периода 30.01.2012г. – 30.07.2012г. и Летище С. ЕАД е осъдено да заплати на В. С. Н. още 2753,61 лв. към присъдените 3554,67 лв. за периода 30.01.2012г. – 30.07.2012г., ведно със законна лихва считано от 20.02.2012 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в конкретния по делото случай, както и коя разпоредба следва да се приложи при възникване на ново обстоятелство. Позовава се на съдебна практика на ВКС, която не прилага и поддържа приложно поле за допускане на касационна обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата В. С. Н. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречи със съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12, според която при упражняване на това основание работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. В този смисъл решение по гр. дело № 11/2011 г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 773/2009г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 1012/2011 г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 380/2009г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 1289/2001 г., четвърто г. о., ВКС и цитираното от решаващия съд решение по гр. дело № 984/2009 г., трето г. о., ВКС – всички постановени по реда на чл. 291 ГПК.
Решаващите изводи на съда за отмяна на заповедта за уволнение като незаконна са съобразени с посочената съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Прието е, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение посочена в заповедта за уволнение – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, поради непокриване на минималния процент за сертификация по смисъла на регламент ЕС № 185/2010 г. на Комисията от 04.03.2010 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването, а именно А = 0,87, факт обективиран в изпитен протокол от проведен учебен курс за периодично обучение от 14.11.2011 г., не покрива фактическия състав на приложеното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, което предполага възникване след сключването на трудовия договор на обективна (невиновна) фактическа или правна невъзможност за реално изпълнение на трудовите задължения във вид и обем определени от съдържанието на трудовото правоотношение. При констатирането на такава пречка трудовото правоотношение се прекратява без възможност за преценка от страна на работодателя, каквато е предвидена в изпитния протокол на учебния курс по проведеното периодично обучение 2/D./2011г. Обстоятелството, че ищцата не е покрила минималния критерии за сертифициране и се нуждае от допълнителна работа с рентгенов стимулатор, е прието от съда, че сочи на липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, доколкото се касае до критерии, които се покриват със субективни познания и умения на служителя.
Когато причината за обективната невъзможност да се изпълнява трудовия договор покрива някой от фактическите състави за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ, основанието по т. 12 е неприложимо. То е формулирано общо и има субсидиарен характер – прилага се, когато причината за обективната невъзможност е различна от причините за уволнение, визирани във фактическите състави на другите основания за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК е заявено формално без да е мотивирано приложението му, поради което съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1350 от 27.02.2013 г. по в. гр. дело № 16894/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Летище С. ЕАД да заплати на В. С. Н. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ