ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1176
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 792 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Т като процесуален представител на М. Т. Ч. от гр. Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 04.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 943/2008г.
Ответникът по касационната жалба М. П. Г. от гр. Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Бургаския районен съд от 20. ХІ.2008г. по гр.д. № 956/2007г., с което е отхвърлен предявеният от М. Ч. срещу М. Г. иск за отмяна на основание чл.227 ал.1 б. “в” от ЗЗД на дарението, направено от ищцата на ответника – неин внук, на апартамент № 12 в гр. Б., жк “С” бл.19 вх.4 ет.4, предмет на нот.акт № 176/1998г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предвидените в закона предпоставки за отмяна на дарението поради непризнателност на надарения ответник. Ищцата е пенсионерка, страдаща от характерни за възрастта й заболявания, без данни да се нуждае от допълнителни грижи, придружител или средства за специални лекарства, разполага само с доход от пенсията си в размер на 129лв. и социални помощи за отопление, а са й необходими месечно 163лв. според заключение на вещо лице или 258лв. по данни на Националния статистически институт, тя няма други имоти, поканила е ответника да й заплаща издръжка, той не е престирал такава. Тези обстоятелства, обаче, сами по себе си не обуславят исканата отмяна на дарението. До преодоляване на трайната нужда на дарителя от допълнителни средства чрез изискване на помощ от надарения следва да се прибегне само при изчерпване на всички възможности дарителят да компенсира недостига с наличното си имущество. В случая ищцата си е запазила правото на ползване на дарения апартамент до края на живота си и би могла да отдава под наем една от двете му стаи, с което тя би могла да преодолее без затруднения относително малкият размер на констатирания недостиг от парични средства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две решения на негови състави. Твърди се в тази връзка, че въпреки наличието на всички предвидени в чл.227 б. “в” от ЗЗД предпоставки, съдът е отнел правото на ищцата на отмяна и по този начин е нарушил материалния закон и я е лишил, въпреки изпадането й в трайна нужда предвид възрастта й, да живее в мизерия.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като се сочи незадължителна практика на състави на ВКС/ предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да може касационният съд да прецени налице ли са основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът следва да формулира съществените материалноправни и/или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на съдилищата или които са от значение за точното прилагане на закона. Съдът не може да извлича служебно тези въпроси, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в чл.6 от ГПК, и в нарушение на правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай касаторката не е формулирала същественият въпрос, по който според нея въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, обективирана в посочените и представени решения на състави на ВКС на РБ. Релевираните в краткото й изложение съображения представляват твърдения за необоснованост на въззивното решение. Те, обаче, са основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но не такива по чл.280 ал.1 от ГПК, и са предмет на касационна проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Липсата на основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване прави невъзможна преценката за наличието и на твърдените допълнителни такива по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, Пети въззивен граждански състав, от 04.ІІІ.2009г. по гр.д. № 943/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: