1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
С., 23.10. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 445 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. Х. от АК-С., против въззивно решение от 10.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11666/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен с-в, с което като потвърдено решение от 02.05.2011 г. на Софийски районен съд, 55 с-в, постановено по гр.д. № 2419/2011 г., са уважени предявените от Н. Д. М. от [населено място] срещу [фирма], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 145 от 25.11.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „организатор производство”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са: от материално естество за приложението на чл. 329 КТ относно законосъобразността на извършения подбор, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и от процесуално естество – ако някое обстоятелство по делото е останало неизяснено за съда, въпреки, че страната е представила доказателства по него, то съдът следва ли изрично да укаже на страната да представи допълнителни доказателства за това обстоятелство, както и следва ли съдът да укаже на страната точно какви доказателства следва да се представят за това обстоятелство. По първия въпрос е посочена съдебна практика – решения на отделни състави на ВКС, постановени по отменения ГПК, а не задължителна практика по см. на т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което основанието за допускане до касация е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по касационната жалба Н. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е извършено въз основа на новото щатно разписание от 01.12.2010 г., в което за заеманата от ищцата длъжност „организатор производство” се запазват две щатни бройки, за разлика от предходното разписание от 01.01.2010 г., в което са предвидени три щатни бройки за тази длъжност. Съдът е приел, че в случая не е извършен законосъобразен подбор по см. на чл. 329 КТ, тъй като подборът не е извършен спрямо всички лица, заемали една и съща длъжност преди съкращаване на щата/подборът е извършен между две, вместо между трите служителки заемали длъжността „организатор производство” в търговското дружество/, като обстоятелството, че длъжността „организатор производство” е изпълнявана в цехове с различна насоченост не обосновава извода, че в отделните цехове тези длъжности са с различни трудови функции, напротив – че са сходни и изискванията за тях са еднакви – средно специално образование.
По поставения материалноправен въпрос – за приложението на чл. 329 КТ относно законосъобразността на извършения подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно нея при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение като преценката на работодателя по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В случая въззивният съд е извършил такъв контрол и е приел, че извършеният подбор по чл. 329 КТ от работодателя е незаконосъобразен, тъй като не е извършен спрямо всички лица, заемали една и съща длъжност „организатор производство” в предприятието преди съкращаването на щата. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения материалноправен въпрос изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Във връзка със заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставения процесуалноправен въпрос относно приложението на чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, вменяващи в задължение на съда да прояви активност при установяване на релевантните са спора обстоятелства, има формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК – решение № 224 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 177/2010 г., ІІ г.о., съгласно която въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, включително и за тези, довели до непопълване на делото с доказателствен материал, като по аргумент на разпоредбата на чл. 266 ГПК, както и с оглед задължението на въззивния съд в закрито заседание да се произнесе по доказателствените искания, съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са събрани. В конкретния случай във връзка с поставения въпрос такива доказателствени искания касаторът не е направил, както пред първата, така и пред въззивната инстанции, поради което така поставения въпрос касае съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касатора въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отбележи, че прогласеният в чл. 10 ГПК основен принцип на гражданския процес – установяване на истината чрез осигуряване възможност и съдействие на страните за установяване на правно релевантните факти, не подлежи на дефиниране по тълкувателен път от правоприлагащите органи – съдилищата, след като същият е ясно формулиран от законодателя и е установен като правната гаранция за постигане целта на гражданския процес.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 10.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11666/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен с-в, по касационна жалба с вх. № 115845/15.12.2011 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Н. Д. М. от [населено място] направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: