О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
гр.София, 23 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.д. № 4141 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. П. от [населено място] срещу решение № 60 от 12.05.2015 г. по гр.д. № 124/2015 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 76 от 11.03.2015 г. по гр.д. № 1900/2014 г. на Видинския районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от Ц. П. П. против [фирма] за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 37/18.08.2014 г., за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „инспектор качество” при ответника и за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 3824 лева през времето от 19.08.2014 г. до 01.03 2015 г., ведно със законните лихви до окончателното изплащане. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че липсата на умения за мотивиране на персонала при изпълнение на поставените цели, несправянето с поставените задачи, както и неумението да се планира и организира работата е обективно състояние, което покрива хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ, поради което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е отхвърлил доводите за допуснати процесуални нарушения, тъй като подписалия заповедта за уволнение е надлежно упълномощен от управителя на дружеството. Липсата на качества за ефективно изпълнение на задълженията по трудовия договор е прието, че се установяват в писмен доклад на прекия ръководител за ефективността на нейната работа, поради което не е необходимо посочването на отделните качества в заповедта за уволнение. Съобразявайки изводите в заключението на вещо лице за резултатите от възложените на ищцата по длъжностна характеристика задължения, съдът е приел, че е налице основанието за прекратяване на трудовия договор поради обективната липса на качества на работника, с оглед на което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно: При прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ – при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, следва ли работодателят да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества; Трябва ли съдът да разграничи основанията за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата по чл.328, ал.1, т.5 КТ и дисциплинарното уволнение като наказание за нарушаване на трудовата дисциплина; Когато в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ липсват мотиви, а същата препраща към друг документ – доклад, докладна записка и пр., следва ли работникът или служителят да е запознат с този документ; Когато в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ липсват мотиви, а същата препраща към друг документ, следва ли липсващите качества, описани в съпътстващия документ да отговарят на задълженията изчерпателно посочени в длъжностната характеристика на работника или служителя; Може ли лице /пряк ръководител/, подал сигнал до работодателя за липсващи качества у друг работник или служител, впоследствие да подпише в качеството си на работодател издадената заповед по чл.328, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение; Трябва ли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ да е мотивирана, като в същата бъдат посочени изчерпателно липсващите у работника или служителя качества за изпълнение на възложената му работа.
Ответникът по касационна жалба [фирма], чрез адвокат А. М. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея с твърденията, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената жалба е неоснователна.
При проверка на касационните основания за допустимост, Върховния касационен съд намира, че поставените въпроси обуславят крайните изводи на съда в обжалваното решение, но те не са решени в противоречие с установената практика на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Когато се твърди, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят трябва да ги посочи, за да може да се извърши проверка дали работника притежава тези качества Проверката се основава на конкретните резултати от поставените му задачи, тъй като за наличието или липсата на качества на работника или служителя може да се прецени от неговото поведение по време на извършване на конкретно възложената работа и резултатите от нейното изпълнение. В този смисъл, заповедта за уволнение на това основание трябва да бъде мотивирана, но работодателят може да посочи липсващите качества не само в заповедта за прекратяване на трудовия договор, но и в друг документ, който е известен на работника. В съответствие с тази практика на Върховния касационен съд – решение № 202 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV г.о. и решение № 318 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1201/2014 г., IV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, съдът в обжалваното решение е приел, че липсата на качества е установена от работодателя, въз основа на докладна на прекия ръководител за резултатите от възложената работа, които задължения съвпадат с тези по длъжностната характеристика на ищцата, поради което довода, че заповедта за уволнение не е мотивирана е неоснователен, тъй като в докладната на работодателя са посочени известни на работника задълженията по длъжностната му характеристика (според чл.1 от трудовия договор, работникът е декларирал, че е запознат с нея). Въз основа на доказателствата за резултатите от работата на ищцата – пропуските във връзка с осъществения контрол за качеството на почистване и спазването на трудовата дисциплина от другите работници в района на изпълнение, както и при изпълнение на задълженията й като контрольор на дейностите по сметосъбиране и сметопочистване в ІІІ-ти район – неправилно оформени и непопълнени пътни листове, неспазване на графиците за почистване и др., въззивният съд е приел, че е налице обективно състояние характеризиращо се в липса на умения за мотивиране на персонала за изпълнение на поставените цели, несправяне с поставените задачи и неумение за планиране и организация на работата, което е в хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ, поради което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
Поставеният в изложението въпрос – трябва ли съдът да разграничи основанията за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата по чл.328, ал.1, т.5 КТ и дисциплинарното уволнение като наказание за нарушаване на трудовата дисциплина също не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. При постановяване на своето решение, съдът е длъжен да приложи материалния и процесуалния закон като съобрази изложените от ищеца твърдения в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Ищцата е поискала отмяна на уволнението, което работодателят е извършил на основание липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и с оглед установените факти по делото, съдът е приел, че е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие със задължителната практика на ВКС – решение № 564 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2011 г., IV г.о., според което, когато се твърди, че е налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ, съдът проверява положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения може да се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни качества, т.е. налице е обективно състояние, въз основа на което се преценява наличието или липсата на качествата на работника. В същия смисъл е и решение № 306 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1730/2009 г., III г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което основната разлика между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение се изразява в това, че първото основание е безвиновно. Липсата на способности за комуникация и мотивиране на персонала, и невъзможността за вземането на решения по планиране и организация на работния процес, не представляват виновно неизпълнение на трудовите задължения, а обективно състояние – липса на качества за ефективно изпълнение на работата, както е прието и в обжалваното решение което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ.
Не са налице основания за допускане до касационно обжалване и по поставения от касатора въпрос – може ли лице /пряк ръководител/, подал сигнал до работодателя за липсващи качества у друг работник или служител, впоследствие да подпише в качеството си на работодател издадената заповед по чл.328, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като крайните изводи на въззивния съд относно наличието на работодателска власт на лицето, подписало заповедта за уволнение са съобразени изцяло със задължителната съдебна практика, обобщена в тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГК, според което е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ. Когато прекият ръководител на работника е надлежно упълномощен да управлява предприятието, той притежава работодателска правоспособност да прекрати трудовото правоотношение на работника.
Предвид изложените съображения, не са налице основания да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд по поставените въпроси, тъй като не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При липсата на доводи за изменение на съществуващата съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обжалваното решение на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 12.05.2015г. по гр.д. № 124/2015г. на Окръжен съд-Видин.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.