Определение №1177 от 28.12.2012 по ч.пр. дело №572/572 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 572/2012 година

Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 846 от 18.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1413/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 18 078 по гр.д.№ 15102/2011 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е оставено без уважение съвместно направеното от настоящия частен жалбоподател, [фирма], [фирма] искане за допускане на обезпечение на предявените от тях в активно субективно съединение искове срещу [фирма] с правно основание чл.307 ТЗ и чл.26 ЗЗД чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти на ответника и др. посочени от тях обезпечителни мерки.
В частната касационна жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното определение, което счита, че е самостоятелно основание за допустимост на касационното му обжалване.
Ответната страна [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното определение е постановено при действието на чл. 396, ал. 2 ГПК в редакцията му след изменението с ДВ бр. 100/2007 г., според която ако въззивния съд е допуснал обезпечение, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода, че касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, в която искането за допускане на обезпечение на иска е уважено за пръв път от въззивната инстанция по частна жалба на молителя, но не и когато с постановения от нея съдебен акт е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато или отказано исканото обезпечение, респ. когато е отменено допуснатото от първостепенния съд обезпечение. Следователно, ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, но същото е отменено и искането за това е отхвърлено, определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, какъвто е и разглежданият случай. То е окончателно, както правилно е отбелязано в диспозитива на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения настоящият състав приема, че поради процесуалната й недопустимост частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 846 от 18.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1413/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top