4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
гр.София, 07.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:Надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 463 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.12.2011г. на АС София по гр.д.№2981/2011г., с в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят А. З. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил А. З. да заплати на Т. Х. сумата 5250 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и сумата 281,60 лева обезщетение за имуществени вреди от същото, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2005г., като е отхвърлил исковете до пълните им предявени размери. Прието е за установено, че на 13.01.2005г. в [населено място], при пътно-транспортно произшествие, в пияно състояние жалбоподателят е причинил на Т. Х. средна телесна повреда – счупване на дясна лопаткова и раменна става, като възстановяването е продължило повече от 30 дни. На жалбоподателят е наложено административно наказания на основание чл.78 а, ал.1 НК. Прието е за установено от съдебно-медицинска експертиза, че пострадалата е търпяла значителни болки, наложило се е възстановяване над 150 дни, като напълно е възстановено движението на ставата. Съдът е взел предвид факта, че ответницата е пресичала на непозволено място и е определил съпричиняване в размер на ?, поради което от общо определения размер на обезщетението от 7000лева е присъдил 5250 лева, а от доказани имуществени вреди в размер на 375,46, е присъдил 281,60 лева.
Настоящия състав намира, че на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта и, досежно присъденото обезщетение за имуществени вреди.
В изложението си, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС за това “може ли да се уважи иск срещу определено лице, ако не е допусната поправка в името му, посочено в исковата молба, може ли да се уважи иск по чл.45 ЗЗД без да са доказани болките и страданията от увреждането, може ли при липса на жалба при определяне размера на съпричиняването въззивният съд да определя друг размер на обезщетението за неимуществени вреди, различен от първоинстанционния съд, както и обвързан ли е въззивния съд от решение по чл.78а НК по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е дееца и наказуемо ли е деянието.” Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Позовава се на ПВС№7/1965г., ПВС№1/1953г. и ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС. Представя определения и решения на състави на ВКС, които са неотносими към спора.
Настоящия състав намира, че по въпроса може ли да се уважи иск срещу определено лице, ако не е допусната поправка в името му, посочено в исковата молба, не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация, тъй същият не е от значение за изхода на спора. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по въпросите “може ли да се уважи иск по чл.45 ЗЗД без да са доказани болките и страданията от увреждането, може ли при липса на жалба при определяне размера на съпричиняването въззивният съд да определя друг размер на обезщетението за неимуществени вреди, различен от първоинстанционния съд, както и обвързан ли е въззивния съд от решение по чл.78а НК по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е дееца и наказуемо ли е деянието”. На същите съдът е дал отговор в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения – решение от 16.04.2009 година по т. д. № 648/2008г.ІІ т.о. на ВКС, решение от 31.10.2011 година по гр.д.№971/2010г. ІІ т.о. на ВКС решение от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и решение от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о., на ВКС. В практиката се приема, че съгласно императивната норма на чл. 222 ГПК /отм./, гражданския съд е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Приема се, че при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Съобразно постановената задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение от. 28.12.2011 год. по т. д. № 157/ 2011г., І т.о. на ВКС, решение от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о на ВКС, решение от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение от 4.10.2011 г. по гр.д. №78/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС въззивният съд е дал отговор и на въпроса за това, как следва да се определи размера на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по ”справедливост”. В същата се посочва, че с оглед вложения от законодателя смисъл в чл.52 ЗЗД това понятие не е абстрактно, а е всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания, такива обективни обстоятелства би могло да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от нето физически и психологически последици, като при причиняване на смърт, съгласно цитираното ППВС от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетение по справедливост. За решаващия съд е съществувало задължение не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изходи от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. В съответствие с тази практика съдът е определил какъв да е общия размер на дължимото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволеното увреждане, като го е намалил с приетия размер на съпричиняване от страна на пострадалата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение от 29.12.2011г. по гр.д.№2981/2011г. на АС София, в частта му, с която е осъден А. З. да заплати на Т. Х. сумата 5250 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. З. Б. срещу решение от 29.12.2011г. по гр.д.№2981/2011г. на АС София, в частта му, с която е осъден да заплати на Т. Х. сумата 281,60 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане.
Определението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: