О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1177
гр.София, 28.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1082/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Н. Й. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 1* от 13.07.2009 год. срещу въззивното решение № 348 от 01.06.2009 год. по гр.дело № 628/2008 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, с което е отменено решение № 32 от 24.10.2007 год. по гр.дело № 191/2006 год. на С. районен съд и е отхвърлен предявения от нея против Д. Г. Д., Л. С. Д.а и В. Г. Д. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на УПИ ХІІІ-130 в кв.2 по плана на с. И., при съседи: УПИ ХІІ-130, улица, УПИ ХІV-130. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че след като не е обсъдил всички доказателства по делото, въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, с позоваване на решение № 1* от 08.11.1999 год. по гр.дело № 814/1999 год. V г.о., решение № 1* от 17.10.2005 год. по гр.дело № 1075/2005 год. ВКС, ІV г.о., решение № 752 от 18.11.1988 год. ВС, ІІІ г.о. и решение № 939 от 22.06.2006 год. по гр.дело № 1317/2005 год. ІV г.о. ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отхвърли ревандикационната претенция, въззивният съд е приел, че ищецът/сега касатор/ не се легитимира като собственик на имот с т.7 от решение № И* от 08.08.2000 год. на поземлената комисия-гр. Сливница, с което е било възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Й. А. И. върху нива от 2.650 дка в строителните граници на с. И., м. Лалинци, представляваща имот № 255 по кадастралния план от 1949 год., от който имот 1.830 дка са извън регулация, а 820 кв.м. съставляват части от парцели ХІІ и ХІІІ в кв.2. Прието е, че решението по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ касае имот в строителните граници на с. И., общ. Сливница, но е постановено без скица по чл.13, ал.ал.4, 5 и 6 или чл.13а ППЗСПЗЗ съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ и липсва пълна индивидуализация на възстановения имот, поради което не става ясно каква част от парцел **** в кв.2 и с какви граници заемат 820-те кв.м., попадащи в регулация. Прието е по-нататък, че такава индивидуализация липсва и в представеното по делото удостоверение изх. № 80 от 10.05.1994 год., издадено на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ във връзка с чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ. За скицата, по която е работило вещото лице по експертизата пред въззивната инстанция, съдът е приел, че не представлява скица по смисъла на чл.13, ал.ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, тъй като в нея било отбелязано, че е служебно копие, същата не е подписана и не става ясно от кого е съставена /а съгласно чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ тя се издава от техническата служба на общината/ и не притежава съдържанието по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че липсата на скица би могла да бъде преодоляна само при пълна индивидуализация на реституирания имот в решението на поземлената комисия, каквато обаче, както се посочи, не е била налице.
В изложението на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение се поддържа, че окръжният съд не е обсъждал представеното по делото решение от 03.02.2000 год. по адм.дело № 643/1999 год. на Софийския окръжен съд, административно отделение, с което по реда на чл.14, ал.3, предл.пето ЗСПЗЗ била възстановена собствеността на наследниците на Й. А. И. в стари реални граници на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ върху парцели №№ ХІІ и ХІІІ в кв.2 по регулационния план на с. И., Софийска област. Твърди се, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата /с позоваване на представените с изложението решения/, а отделно от това съдът не следвало да мотивира решението си с липсата на доказателства относно неоспорено обстоятелство.
Решението не противоречи на практиката на съдилищата, илюстрирана с представените решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд.
Съобразителната част на въззивното решение съдържа и обсъждане на решението от 03.02.2000 год. по адм.дело № 643/1999 год. на Софийския окръжен съд, за което е посочено, че е влязло в сила на 30.06.2000 год., поправено е с решение от 04.05.2000 год. и че с него е било признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Й. А. И. в стари реални граници, на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ върху парцели №№ ХІІ и ХІІІ в кв.2 по регулационния план на с. И., Софийска област от 1967 год., а с т.7 от решение № И* от 08.08.2000 год. на поземлената комисия-гр. Сливница било възстановено правото на наследниците на Й. А. И. в стари реални граници върху нива от 2650 дка в строителните граници на с. И., м. Лалинци, представляваща имот № 255 по кадастралния план от 1949 год., от който имот 1.830 дка са извън регулация, а 820 кв.м. съставляват част от парцели ХІІ и ХІІІ в кв.2.
Решение № 752 от 18.11.1988 год. на Върховния съд, ІІІ г.о. има предвид хипотеза, при която съдът, постановил обжалваното решение, на практика не е изложил съображения относно това какво е приел за установено; на какви доказателства се основава; защо приема в една част претенцията за основателна, а в друга за неоснователна и не е обсъдил наведени от страните доводи, т.е. прието е било, че по делото липсват мотиви. В настоящия случай обаче не би могло да се приеме пълна или поне частична липса на мотиви на въззивния съд. Напротив, самата касационна жалба съдържа оплакване, че съдът е мотивирал решението си и с липсата на доказателства относно неоспорено обстоятелство, което не означава, че не е обсъдил доказателствата по делото. Поради това, не е налице противоречие и с приетото в решения № 1* от 08.11.1999 год. по гр.дела № 814/1999 год. V г.о. ВКС, № 1* от 17.10.2005 год. по гр.дело № 1075/2005 год. ІV г.о. ВКС.
Въпросът за индивидуализацията на недвижимия имот, предмет на ревандикационната претенция не би могъл да не бъде изследван, независимо дали ответната страна е оспорила или не обстоятелството, че имотът е бил възстановен въпреки липсата на скица по чл.13, ал.ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. С решението на поземлената комисия имотът не е бил индивидуализиран по местоположение и граници, като част от парцел **** в кв.2, а след като индивидуализацията му не е могла да се извърши и въз основа на останалите писмени доказателства, решаващият съд е бил длъжен да прецени това съществено обстоятелство, пряко свързано с активната материалноправна легитимация по иска за собственост. Меродавна е била липсата на пълна дворищнорегулационна характеристика на възстановения като част от парцел **** в кв.2 земеделски имот. Ето защо, не е налице противоречие и с решение № 939 от 22.06.2006 год. по гр.дело № 1317/2005 год. ВКС, ІV г.о.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 01.06.2009 год. по гр.дело № 628/2008 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, по жалба вх. № 1* от 13.07.2009 год. на И. Н. Й. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: