ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1177
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 570 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ш като процесуален представител на К. А. К. и А. А. К., и двамата от с. К., община К., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 10. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 743/2008г.
Ответникът по касационната жалба И. Е. Ш. от с. К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата М. С. З. и Х. Д. З. , и двамата от с. Ш., област Ст. Загора, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Старозагорският окръжен съд е отменил решението на Казанлъшкия районен съд от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 942/2007г. в отхвърлителната му част по предявения насрещен иск за собственост и вместо него е постановил друго, с което е осъдил К. и А. К. да предадат на И. Ш. владението върху дворно място с площ 532 кв.м, находящо се в с. К., представляващо УПИ * кв.70, ведно с магазин за хранителни стоки със застроена площ 60 кв.м. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното такова в отхвърлителните му части по предявените от К. и А. К. срещу М. и Х. З. искове за прогласяване нищожността на договора за продажба на процесния имот, предмет на нот.акт № 35/2007г., поради противоречие с добрите нрави и евентуални искове по чл.135 от ЗЗД за обявяване недействителността на същия договор.
За да постанови решението в обжалваните му части по исковете с правно основание чл.26 и чл.135 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че с договор от 10.ІІІ.1999г. М. З. е предоставила под наем на ищците К за срок от 10 години магазин, построен в процесния УПИ, състоящ се от 60 кв.м и 40 кв.м в съседство с магазина. Наемодателката се е задължила да не пречи на наемателите при ползването на имота и да не го продава на други лица, но това задължение е нарушено, тъй като с нот.акт № 35/2007г. М. и Х. З. продали имота на И. Ш. Така сключеният договор за продажба не е нищожен поради нарушаване на добрите нрави, тъй като неизпълнението на задължението на продавачите по договора за наем не е основание за нищожност, а може да бъде само основание за възникване на договорна отговорност, изразяваща се в обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи. Нарушаване на добрите нрави е налице, когато някоя клауза на договора е несъвместима с обществения морал.
По евентуалния иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е прието, че не са налице предвидените в разпоредбата предпоставки за неговата основателност – качеството на кредитори на ищците спрямо ответниците З знание на купувача Ш. за увреждането на първите. По делото са представени само гласни доказателства, че между страните по наемния договор е имало уговорка за сключване на предварителен договор за продажба на процесния имот. Писмен такъв договор обаче не е представен, а по силата на чл.19 от ЗЗД писмената му форма е условие за неговата валидност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с кратките си съображения относно твърдяното основание за нищожност съдът се е произнесъл в противоречие с практиката, обективирана в две решения на състави на ВКС, две решения на състави на ВС, едно решение на Бургаския окръжен съд и едно на Великотърновския апелативен съд. Съдебната практика във връзка с това основание за нищожност е бедна, а и поради липсата на конкретно дефиниране на понятието “добри нрави”, разглеждането на делото би довело до точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че тъй като на практика наемателите ще изградят търговския обект, който ще ползват 10 години, собствениците на земята и на търговския обект са поели към наемателите морално задължение /тъй като за неизпълнението му не са предвидени санкции/ при бъдеща продажба на имота да го предложат първо на тях. Следователно при неизпълнение на това задължение не би могло да се търси отговорност, освен евентуално предсрочно разваляне, което не е санкционно действие.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /с оглед на обстоятелството, че се сочи незадължителна практика на състави на ВС и на ВКС. Съдът не взема предвид при преценката в настоящото производство решенията на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 217/2008г. и на ВтАС по гр.т.д. № 88/2005г., тъй като няма данни те да са влезли в сила/ и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай с представените решения на състави на ВС и ВКС не се установява твърдението за наличие на противоречива практика по приложението на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Това е така, тъй като във всички тях не е бил предмет на произнасяне разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос. В решението по гр.д. № 968/1994г. предмет са въпросите за нищожност поради липса на съгласие относно цената и поради липса на представителна власт, в решението по гр.д. № 753/1999г. е прието, че нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите, в решението по гр.д. № 1650/1974г. е прието, че е нищожен поради накърняване на правилата на социалистическото общежитие договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между бъдещи или настоящи съпрузи, а според решението по гр.д. № 1056/2005г. извънредно завишеният размер неустойка обуславя противоречието на сделката с добрите нрави, респективно нейната нищожност.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това основание е налице, когато няма практика по приложимата по разглеждания спор правна норма, или когато съществуващата практика не е в съответствие с вложения в нея смисъл и поради това тя следва да бъде изоставена, или нормата е неясна или непълна и се нуждае от тълкуване. По приложението на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД съществува непротиворечива практика на съдилищата, която според настоящият състав не следва да бъде променяна. От друга страна, касаторите с кратките си съображения не са обосновали твърдението си за необходимостта от допускането на касационно обжалване поради значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ето защо се налага извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, граждански състав, от 10. ХІ.2008г. по гр.д. № 743/2008г.
ОСЪЖДА К. А. К. и А. А. К., и двамата от с. К., община К., да заплатят на И. Е. Ш. от с.с. 500лв. разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: