3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
гр.София, 15.11.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1010 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.02.2010г. по гр.д.№ 4701 / 2003г., с което Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Т. П. Й. срещу М. Николова Г., Л. В. С., Н. В. А., Л. И. С., П. К. С. и М. С. К. и А. С. К. иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят – Т. П. Й. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата А. С. К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска на Т. П. за прогласяване нищожност на договори, сключени с нот.актове №105/1968г., 106/1968г. и 104/1968г. на нотариус при Софийски НС за замяна на недвижими имоти между физически лица и Т., като противоречащи на закона. Съдът е приел, че извършените замени от Т. комисии по реда на ЗТ. запазват своето действие с оглед разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като земите са застроени в един по-късен момент, а ищецът, като наследник на Й. И., е следвало да потърси възстановяване собствеността върху внесените от същия земи в ТКЗС по реда на чл.11 ЗСПЗЗ, а не с иск по чл.26, ал.1 ЗЗД.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил процесуални въпроси от значение за делото, а именно относно задължението му да остави исковата молба без движение, ако същата има нередостатъци, при които не може да се определи точно правното основание на иска и за задължението му да осъществява косвен съдебен контрол над договорите за замяна извършени от Т. комисиите, които въпроси е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 21.11.2000г. по гр.д.№591/2000г. на ВКС, в което е прието, че замените извършени от Т. комисии запазват своето действие при определени предпоставки, решение от 03.02.2006г. по гр.д.№603/2005г. на ВКС, в което е прието, че съдът определя правното основание на иска въз основа на фактите, посочени в исковата молба, както и решение на въззивен съд, за което няма отбелязване да е влязло в сила и не следва да се взема под внимание от настоящата инстанция.
С оглед на данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на въпроса за задължението на съда да осъществява косвен съдебен контрол над договорите за замяна извършени от Т. комисиите. В казуалната практиката на ВКС и в задължителната такава намерила израз в решение от 02.07.2010г. по гр.д.№715/2009г. на ВКС, е прието, че собствеността е придобита още с влизане в сила на протокола на Т. комисия и при последвали разпоредителни сделки или застрояване запазва своето действие и имотът не подлежи на възстановяване на собствениците отпреди замяната, в който смисъл е и даденото разрешение в обжалваното решение при извършената от въззивния съд преценка за значението на протокола на Т. комисията при отговора на въпроса за действителността на извършената замяна.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване по процесуалния въпрос за задължението на съда да остави исковата молба без движение, ако същата има нередостатъци, при които не може да се определи точно правното основание на иска, тъй като с въззивното решение този въпрос е разрешени в съответствие с практиката на ВКС, застъпена в решения от 07.10. 2010г. по гр.д.№1484/2009г., решение от 24.09.2010г. по гр.д.№1720/2009г. и решение от 12.10.2010г. по гр.д.№1269/2009г. на ВКС. В същите е прието, че съдът оставя без движение исковата молба, само когато същата има недостатък, който следва да бъде отстранен, а определя квалификацията на спорното право от твърденията в нея, а не от доказателствата. В случая съдът, като е приел че исковата молба е редовна по смисъла на чл.98 ГПК/отм., но приложим с оглед пар.2,ал.1 ПЗР на ГПК/, е определил точно правното основание на иска, като е изходил от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, в соответствие именно с практиката на ВКС застъпена и в приложеното от жалбоподателя решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение 11.02.2010г. по гр.д.№ 4701 / 2003г. на Софийски градски съд по жалба на Т. П. Й..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: