4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1178
С., 23.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 439/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Й. против въззивно решение № 1119 от 04.10.2011 г. по гр. дело № 2427/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1480 от 28.04.2010 г. по гр. дело № 2852/2009 г. на Варненски районен съд, с което е прекратен брака между И. К. Й. и П. Т. Й., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи; упражняването на родителските права по отношение на детето К. И. Й., [дата на раждане] , са предоставени на бащата И. К. Й.; определен е режим на лични отношения между детето и майката П. Т. Й. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя без преспиване и без присъствието на бащата до навършване 14-годишна възраст на детето, а след навършване на 14-годишна възраст на детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя с преспиване, три дни през коледната и три дни през новогодишната ваканция на детето, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; П. Т. Й. е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето К. И. Й. чрез неговия баща и законен представител И. К. Й. в размер на 80 лева, считано от 16.03.2008 г. със законна лихва за всяка закъсняла вноски, с падеж седмо число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на същата; ползването на семейното жилище находящо се в [населено място], [улица] предоставено на И. К. Й..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса дали след изслушване на специалист, съдът следва да определи, с оглед на конкретните обстоятелства, защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК, какви защитни мерки следва да се определят и какъв е характера на същите – за изпълнение на акта или за защита интересите на детето; каква е ролята на Отдел закрила на детето към Дирекция „Социално подпомагане”; при установен родителски синдром на отчуждение следва ли детето да продължи да живее при родителя отчуждител; какви мерки следва да се вземат при наличие на такъв синдром. Въпросите са поставени в хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът И. К. Й. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че съдът е приложил точно закона, излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение и такива за персоналната вина на майката за настъпилия синдром на родителско отчуждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани иск за развод и акцесорни искове за родителски права и издръжка на детето намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поставя въпроса по приложението на чл. 59, ал. 8 СК хипотетично – дали съдът е следвало да определи подходящи защитни мерки, без да е конкретизирано дали те следва да се отнасят до осъществяване на личния контакт между детето и майката, респ. вида на тези мерки, или до привеждане в изпълнение на решението в тази му част. В процеса на делото не е разисквана необходимост от приложението на чл. 59, ал. 8 СК, затова въпросът не обуславя изводи на съда, касаещи приложението на защитни мерки на посоченото основание.
Съдът е допуснал и изслушал, с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК, съдебно-психологична експертиза, единична и тройна, чрез които е направено психологично изследване на детето К.. Дадено е заключение, че при детето има формиран Синдром на родителско отчуждение, следствие на развилите се отношения между родителите – от две годишна възраст детето се отглежда от бащата, впоследствие и от жената, с която той установява съпружеско съжителство. Едва преди завеждане на делото за развод, детето узнава за биологичната си майка, въпреки че родителите живеят в едно населено място, т. е. в продължение на около 10 години, детето не е поддържало контакт с биологичната си майка. Характерно за синдрома на родителско отчуждение е поляризирано отношение на детето към всеки един от родителите, в случая позитивно към бащата и негативно към майката. Синдромът е развит в лека степен у детето, тъй като е живяло в семейна структора и макар, че образа на майката е дестабилизиран, при появата на биологичната майка, то сигурността, която детето получава в семейната среда при бащата, възпрепятства настъпването на по-сериозни поражения върху психиката на детето. Изхождайки от тези обстоятелства съдът е преценил, че упражняването на родителските права следва да продължат да се осъществяват от бащата, като е определил разширен режим на лични отношения между майката и детето, диференциран с оглед излизане на детето от малолетието и навлизането в непълнолетие. Съдът е преценил, че контактите следва да се извършват без присъствието на бащата, за да не възникват усложнения (видно от осъществената първа среща бащата е бил нападнат от майката в присъствието на детето). Така съдът е дал отговор на въпроса, дали детето следва да продължи да живее при бащата, като следва да се има предвид, че за липса на отношения между детето и биологичната му майката в посочения продължителен период от време, има принос и проявената от нейна страна пасивност. В този смисъл е и заключението на извършена съдебно-психиатрична експертиза на майката – на отчетена пасивност и дистантност в поведението и по време на психологическото изследване, подтискане и изтласкване на майчинските чувства, когато говори за детето.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта му относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения, доколкото съображенията в изложението касаят решението в посочената му част.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1119 от 04.10.2011 г. по гр. дело № 2427/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ