3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
С., 05.12. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 925/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 336 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 3254/2010 г. Пловдивският окръжен съд потвърдил решение № 442 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 265/2010 г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен от Е. Г. Г. и Паун Д. Г. срещу Е. В. Р., за осигуряване на достъп до дворното място и до гаражните врати откъм вътрешната страна на двора на гараж № 2, достъп до 1/2 ид. ч. под пространството на терасата, която свързва първия жилищен етаж с гаража, и за осъждане на ответника да отстрани съоръжения, поставени от него на границата на двора пред входната врата на двора и асмалъка, който е под прозореца на първия жилищен етаж.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищцата Е. Г. Г., която поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация Е. В. Р. и Паун Д. Г. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. от дворното място и от приземието, тавана и общите части на построената в имота двуетажна двуфамилна жилищна сграда, и притежават в изключителна собственост първия етаж от сградата и гараж в двора от 36 кв. м.
Ответникът е собственик на втория жилищен етаж и на 1/2 ид. ч. от дворното място и от приземието, тавана и общите части на сградата.
За да отхвърли иска за защита правото на собственост, въззивният съд приел, че не е установено ответникът да е засадил асмалъка, както и по какъв начин същият пречи на ищците. Достъпът до терасата между първия и втория жилищен етажи, която е свързана с гаража, се осъществява през стълбищната площадка и не е установено с каквито и да е действия ответникът да пречи на ищците. Двата гаража с площ 23.97 и 12.37 кв. м. първоначално са представлявали едно цяло помещение и паркирането на две коли е ставало последователно с достъп единствено от [улица]. Впоследствие е извършено преграждане от ищците и са обособени две стаи за живеене, които се отдават под наем, като достъп до тях има откъм улицата. Не се установява ответникът да накърнява, засяга или уврежда притежаваното от ищците право на собственост по отношение на тези обекти, за които ищците твърдят, че не могат да ползуват откъм вътрешната страна на двора, и искът спрямо тях се явява неоснователен. Под терасата на първия етаж ответникът складира материали, но ищците ползват тоалетна, т. е. и двете страни ползват съответните части под терасата. Въззивният съд изложил съображения, че не е установено по категоричен начин пред входната врата да са поставени от ответника метални съоръжения, а в случай, че има такива – по какъв начин пречат на ищците. Съвкупната преценка на събраните доказателства според съда води до извода, че не се касае за състояние, което е нетърпимо от гледна точка на закона и по недопустим начин да ограничава правото на собственика да ползва имота си съобразно неговото предназначение, поради което обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС следва да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се сочи, че окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос обаче не е формулиран, нито е посочено с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението е записано, че се поддържат съображенията, изложени в касационната жалба, като няма да се излагат допълнителни мотиви.
Действително, изложението повтаря жалбата, която съдържа оплаквания, свързани с възприемането на фактите по делото от въззивния съд и формираните фактически и правни изводи. Посочено е, че упражняването на правото на собственост на ищците се възпрепятства посредством монтирана от ответника, без ищците да са дали съгласието си, метална преграда на два метра навътре от [улица]и успоредно на нея, с дължина 1.70 м, като по този начин е ограничен достъпът до незастроената част на дворното място. Фактическото съществуване на това съоръжение е установено със заключението на вещото лице М. Р. и показанията на свидетелите Г. А. и Е. Д.. Металната ограда е снабдена с катинар, поставен от ответника, за който на ищците не е даден ключ. Сочи се, че асмалъкът не е заварен, а е направен от ответника, като желязната му конструкция е свързана с двете постройки -гаража и първия жилищен етаж, собственост на ищците, непосредствено под прозореца им; лесно би могъл да ги безпокои като възрастни хора и става причина за проникване на влага. Твърди се, че тази фактическа обстановка не е обсъдена от окръжния съд. Изразено е несъгласие и с извода на съда, че има възможност за ползуване и на двата гаража и ответникът по никакъв начин не създава пречки за ползуването. От заключението на вещото е видно, че достъпът до гаража с площ 12.37 кв. м. е от незастроеното дворно място, а монтираната метална преграда ограничава достъпа до тази част.
На първо място следва да се отбележи, че касационното обжалване се допуска само по определени правни въпроси, по които въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика; по които има противоречива съдебна практика или които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези правни въпроси трябва да бъдат посочени в изложението към касационната жалба, като Върховният касационен съд няма правомощието сам да ги определя, а може само да ги уточни или конкретизира. В настоящия случай нито е формулиран правният въпрос, по който жалбоподателката иска допускане на касационното обжалване, нито пък е посочено с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 на посочения тълкувателен акт.
На следващо място доводите в изложението са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и за нарушение на материалния закон и съставляват касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението. Те не могат да бъдат разгледани в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а не с правилността на решението – тя не е предмет на проверката по допускане на касационното обжалване.
Доводите в изложението не са съвместими и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена с оглед изменения в законодателството и обществените условия-т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 336 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 3254/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: