3
О п р е д е л е н и е
№ 1178
гр.София, 07.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N467 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.11.2011г. по гр.д.№10137/2011г. на Градски съд София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – К. за ф. н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практикатата на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на А. Г. и е отменил заповед № Р-07-300/06.04.2010г на председател на К. за ф. к., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 изр. второ от Кодекса на труда е уволнена поради съкращаване на щата от длъжност „експерт” в отдел “Инвестиционни посредници и пазари на ценни книжа, Дирекция “Правоприлагане, проверки и дистанционен надзор”, управление “Надзор на инвестиционната дейност”, като я е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил К.за ф. к. на основание чл.225, ал.1 КТ да й заплати обезщетение за периода в който е останала без работа – 07.04.2010г. -12.07.2010г. в размер на 2550 лева /две хиляди петстотин и петдесет лева / в едно със законната лихва считано от 07.06.2010г до окончателно изплащане на сумата. Съдът е приел за установено, че по силата на допълнително споразумение от 02.07.2009г ищцата- ответник по жалба, е назначена на длъжност „експерт”, в друга дирекция в същото управление -Управление “Надзор на инвестиционната дейност”, Дирекция „Проверки и дистанционен надзор”, отдел “Инвестиционни посредници и пазари на ценни книжа”, а в заповед № Р -07-300-/06.04.2010г. е посочено, че са прекратени трудови правоотношения от длъжност експерт, в същото управление Надзор на инвестиционната дейност, но от друга дирекция – Дирекция „Правоприлагане, проверки и дистанционен надзор”, която не съществува. Установено е от представеното старо щатно длъжностно разписания в сила от 01.01.2010г., че в Управление “Надзор на инвестиционната дейност” има и дирекция “Правоприлагане и разследване на пазарни злоупотреби” и дирекция „Проверки и финансов надзор” , към която има отдел „Проверки и дистанционен надзор” с три щатни бройки „експерт”, но няма отдел „Правоприлагане, проверки и дистанционен надзор”, от която е уволнена ищцата. Установено е същото така, че ако се приеме, че ищцата е уволнена от длъжността, която заема в отдел “Инвестиционни посредници и пазари на ценни книжа”, в Дирекция “Проверки и дистанционен надзор”, то от заключение на вещото лице, е видно, че длъжностите „експерт” и “старши експерт” в този отдел имат еднакви отговорности – връзки и контакти с вътрешни институции и лица, имат почти идентични задължения и изискванията за заемане на длъжността са еднакви, поради което работодателят е следвало да извърши подбор, а такъв липсва. Прието е, че липсва реално съкращаване на щатни бройки, считано от 18.03.2010г., а по-скоро е налице само промяна наименованията на отделни дирекции и отдели.
Установено е също така, че в протокол от заседание на К. за ф. к. проведено на 05.03.2010г. е посочено, че думите Дирекция „Проверки и дистанционен надзор” /дирекция в която ищцата работи като експерт/ се заменят с думите Дирекция „Правоприлагане, проверки и дистанционен надзор” и срещу тях вместо досегашните щатни бройки 28, е записана цифрата 36, поради което по-скоро може да се направи извод, че вместо намаляване на бройките в дирекцията „Проверки и дистанционен контрол” има увеличаване и промяна на наименованието й, а не реално съкращаване на щата.
При тези данни, съдът е приел, че уволнението на ищцата е незаконно и предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е уважен. С оглед обусловения характер от изхода на спора по чл.344, ал.1, т.1 КТ като основателен е уважен и обективно съединения иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за това, следва ли да се извърши подбор когато е съкратена единствена длъжност в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 30.09.1992г. по гр.д.№1016/1992г. ІІІ г.о. на ВС и решение от 26.04.1994г. по гр.д.№1163/1993г. ІІІг.о. на ВС.
Настоящия съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по така поставения въпрос на соченото от жалбоподателя основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения- решение от 13.12.2010г. по гр.д.№1095/2009г. ІV г.о. на ВКС и решение от 27.03.2012г. по гр.д.№924/2011г. ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Приема се, че не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности, като неизвършването му в тези случаи прави уволнението незаконно. В съответствие с тази практика съдът в случая е приел, че не се съкращава единствена длъжност, а част от сходни такива, поради което подборът е бил задължителен и неизвършването му води до незаконност на уволнението.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
не допуска касационно обжалване на решение от 06.11.2011г. по гр.д.№10137/2011г. на Градски съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: