ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1178
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 863 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. М като процесуален представител на Е. АОнтонов Д. от гр. К. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 08. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 1716/2008г.
Ответниците по касационната жалба А. В. Н. и М. Й. Н., и двамата от гр. В., са заели становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС по въззивна жалба само на ищците е отменил решението на Врачанския окръжен съд от 12.VІ.2008г. по гр.д. № 1009/2007г. в отхвърлителните му части по исковете за присъждане на разликата над по 10000лв. до по 30000лв. обезщетения за неимуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Е. А. Д. да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на А. Н. и М. Н. още по 30000лв. обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им, причинена от ответника – касатор на 21.VІ.2006г. по непредпазливост.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда по АНД № 859/2006г. на ОС Враца ответникът е признат за виновен в това, че на 21.VІ.2006г. по непредпазливост е причинил смъртта на В. А. Н. , за което му е наложено административно наказание.становено е по делото, че ищците са преживели и преживяват изключително тежки емоции във връзка със смъртта на сина им, с когото имали добри отношения, основани на взаимно уважение и обич. Той е бил на 32 години, а ищците са на възраст, в която имат нужда от материална и морална подкрепа. При тези обстоятелсдтва е направен извод, че обезщетение в размер на по 40000лв. удовлетворява принципът за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Като неоснователно е оценено възражението на ответника за съпричиняване поради непредставяне от него на годни доказателства в тази насока. Присъдата на наказателния съд има обвързваща сила единствено относно обстоятелствата, представляващи елементи от фактическия състав на престъплението от обективна страна. Поведението на пострадалия при произшествието не е такъв елемент, с оглед на което от присъдата не следва да се правят доводи за съпричиняване. Свидетелските показания, събрани в наказателното производство, не могат да се ползват в настоящото производство.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че от първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на правилата по призоваването му за първото съдебно заседание и за това на 06.ІІІ.2008г., както и не е уважено искането му за отлагане на последното поради внезапното му заболяване, които въпроси са решение в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в едно решение на ОС Кюстендил, две решения на състави на ВКС на РБ и две решения на състави на ВАС./ Тези нарушения не са дали възможност на касатора да защити правата и интересите си, в т.ч. за събиране на доказателства, за възможността за привличане на трето лице-помагач. Нарушенията не са отстранени от въззивния съд, въпреки че той следи служебно за такива. Изложени са и съображения за съществено нарушение на материалния закон по въпроса за съпричиняването. Въззивният съд не взел предвид в тази връзка мотивите на решението по наказателното производство, според които пострадалият сам започнал действия, поставящи го в опасност, като вината на касатора е в това, че до някаква степен допуснал това.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на чл.280 ал.1 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай по сочените от касатора процесуалноправни въпроси не се е произнесъл въззивният, а първоинстанционния съд. Ето защо не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване по тези въпроси – произнасяне от въззивния съд, което обуславя невъзможност за преценка за наличието и на твърдяния допълнителен критерии за това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Следва да се отбележи още, че не е имало процесуална пречка касаторът да упражни правата си за посочване и представяне на доказателства в подкрепа на възраженията си пред въззивния съд, но това той не е сторил, заявявайки изрично в писменото си становище от 24. ХІ.2008г., че няма доказателствени искания. Ето защо касационно обжалване по процесуалноправните въпроси не следва да бъде допускано.
По произнесеният от въззивния съд въпрос относно възражението за наличие на съпричиняване релевираните в изложението съображения представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те може да бъдат предмет на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато. Освен това в тази връзка не е посочен и някой от допълнителните критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 от ГПК. Ето защо за настоящата инстанция е невъзможна преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, І – ви състав, от 08. ХІІ.2008г. по гр.д. № 1716/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: