О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1178
гр.София, 28.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 984/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Б. Б. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 1* от 23.09.2008 год. срещу въззивното решение № 1* от 11.08.2008 год. по в.гр.дело № 232/2008 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 346 от 04.02.2008 год. по гр.дело № 516/2005 год. на М. районен съд. С последното е бил отхвърлен предявения от касатора против Ц. М. Б., Н. М. Н. и В. Т. В. иск за делба на: 1/ дворно място с площ 1366 кв.м. в м.”П”, землището на махала „М”, с. С. рът, община Р. с граници: от север-път, от изток- Л. П. В. и Б. К. К. , от юг Н. М. и наследници, от запад-наследници на Б. М. Б. ; 2/ градина с площ 1050 кв.м. в м.”П”, с граници: от четири страни-път; 3/ градина с площ 1600 кв.м. в същата местност, с граници: на изток и север-път, на юг-наследници на Б. М. Б. , на запад-наследници на С. М. и 4/ ливада с площ 5320 дка в същата местност, с граници: на изток-наследници на Б. М. Б. , на север-наследници на Б. М. Б. и наследници на С. М. , на юг-наследници на Н. М. и на запад-наследници на С. М.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуални правила, необоснованост и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на решението и допускане съдебна делба.
Като основания за допускане касационно обжалване жалбоподателят сочи: а/ противоречие на решението с практиката на Върховния съд с позоваване на: решение № 4* от 23.04.2007 год. по адм.дело № 11674/2006 год. на ВАС, ІV отд.; решение № 128 от 07.01.2008 год. по адм.дело № 9607/2007 год. на ВАС, ІV отд. и решение № 2* от 02.02.2004 год. по гр.дело № 2782/2002 год. ВКС, ІV г.о. и б/ решаването на настоящия случай имало значение за точното прилагане на закона, тъй като самото решение било в противоречие с материалния закон, необосновано и в противоречие със събраните доказателства, което съществено се различавало от точното прилагане на закона.
Ответниците по касация Ц. М. Б. и Н. М. Н. от гр. Р. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за д о пускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за допускане на съдебна делба на четирите земеделски имота, въззивният съд е приел, че постановеното от Общинската служба по земеделие и гори-гр. Роман решение № 29С от 10.10.2005 год. не отговаря на изискванията на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, съответно на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за пълна индивидуализация на възстановените при условията на стари реални граници имоти, тъй като липсват граници, съседи и категория, както и надлежно заверени скици, на които имотите да са индивидуализирани по картата на землището на с. С. рът по площ, начин на трайно ползване, категория на земята, местност и с точно описание на граници и съседи. С оглед на това е прието, че процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не е завършила и не е възникнало право на собственост върху реално определени имоти, които да могат да бъдат предмет на делба.
Решението не противоречи на приетото с решение № 2* от 02.02.2004 год. по гр.дело № 2782/2002 год. на ВКС, ІV г.о. Според него, когато границите на имота и точната му индивидуализация са показани на скица, представляваща неразделна част от решение на съда по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, което е по същество, не е необходимо да се изчаква изработването на плана на новообразуваните имоти по чл.28 ППЗСПЗЗ, за да се предявяват искове за защита на правото на собственост. Очевидно е, че се касае за различен казус, при който със скица, неразделна част от решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, заместващо решението на поземлената комисия/ОСЗГ/ по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, земеделският имот е бил индивидуализиран и определен, не само по местоположение, но и по начин на трайно ползване, граници/съседи/ и категория. Както се посочи, въззивният съд е приел, че няма надлежно заверени от ОС”ЗГ”- Р. скици, т.е. настоящата хипотеза е различна от тази, предмет на разглеждане в цитираното решение № 2* от 02.02.2004 год. по гр.дело № 2782/2002 год. на ВКС, ІV г.о. и затова последното не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Дали представените по делото с молба от 04.10.2005 год. четири броя скици-проекти от същата дата /л.л.19-22 от гр.дело № 516/2005 год. на РС- М. /, както и четирите броя скици-проекти от 04.10.2005 год., представени с молба от 28.02.2006 год./л.л.53-57 от делото/, съставляват скици по смисъла на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, респ. чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, е въпрос на преценка от инстанциите по същество, правилността на която може да се проверява от Върховния касационен съд, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3 ГПК предпоставки.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва в съдържанието на понятието противоречива съдебна практика актовете на административните съдилища, в т.ч. и решенията и определенията на Върховния административен съд, които се постановяват по административни дела съгласно чл.128, ал.1, т.1 от А. кодекс. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн. чл.258 и чл.259 АПК/. Ето защо, не би могло да се преценява дали обжалваното въззивно решение противоречи на представените от касатора решение № 4* от 23.04.2007 год. по адм.дело № 11674/2006 год. и решение № 128 от 07.01.2008 год. по адм.дело № 9607/2007 год. на ВАС, ІV отд.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова основание би било налице ако: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Изложението не съдържа твърдения, че е налице някоя от изброените хипотези, отнасящи се до разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, респ. чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а лаконично възпроизвежда оплакванията за неправилност на въззивното решение. По тях обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само доколкото има основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, такова основание не е налице и не следва да се допуска касационно обжалване. Ответниците не са удостоверили, че са заплатили договореното адвокатско възнаграждение и сумите, посочени в договорите за правна защита от 23.06.2009 год., не следва да им се присъждат под формата на разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 11.08.2008 год. по в.гр.дело № 232/2008 год. на В. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 23.09.2008 год. на С. Б. Б. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: