3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1179
С., 23.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 467/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. К. против въззивно решение № 167 от 18.11.2011 г., допълнено с решение от 14.02.2012 г. по гр. дело № 412/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 270 от 14.03.2011 г. по гр. дело № 1514/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която иска по чл. 49 ЗЗД е уважен над 18 000 лв. до 27 560 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е отхвърлен иска на С. М. К. против [фирма] [населено място] за разликата над 18 000 лв. до 27 560 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 28.12.2006 г. – 08.07.2010 г., ведно със законна лихва от дата на увреждането 23.05.2006 г. до окончателното и изплащане и е потвърдено решението в частта, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на С. М. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 28.12.2006 г. – 08.07.2010 г. в размер от 3000 лв. до 18 000 лв., ведно със законна лихва от дата на увреждането 23.05.2006 г. до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и решение по гр. дело № 529/2009 г. ВКС, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК с обжалваното решение е разрешен въпроса за справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди преценена по чл. 52 ЗЗД – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се още противоречие в начина, по който първоинстанционният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди – на периоди, а с въззивното решение обезщетението е определено глобално.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебната практика. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приложена съобразно изискванията на т. 11 от Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.2968 г., според която размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя по справедливост, понятието е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства и то не е абстрактно. При телесните увреждания (какъвто е настоящият случай) се преценява характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, състоянието на здравето, неговото влошаване, продължителност на лечението, моралните страдания и тяхната продължителност, има ли трайни последици, като осакатяване, загрозяване и други негативи. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с принципа за справедливост.
С обжалваното решение съдът е отчел отрицателните преживявания на жалбоподателката от претърпяната пътно -транспортна злополука, след извършен подробен анализ на здравословното й състояние за периода 28.12.2006 г. – 08.07.2010 г. Анализирана е съдебно-медицинската експертиза съдържаща данни за проведено оперативно лечение във връзка със счупване на шийката на бедрената кост, следоперативни усложнения, наложили поредна операция за протезиране на ставата, последвало втърдяване на тазобедрената става, настъпили артрозни промени с ограничения в обема на активните и пасивни движения, изпитващи от пострадалата значителни болки при движение на лявата тазобедрена става, останала накуцваща походка, натоварване на здравия крак, болки при стоеж и вървеж, обсъдените са и свидетелските показания. При съвокупната оценка на тези доказателства, съдът е определил размера на обезщетението за репариране на моралните вреди на жалбоподателката на 18 000 лв. Възприетият от съда подход при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателката, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По твърденията, че съществува различие в начина на определяне на обезщетенията между първоинстанционния и въззивен съд, следва да се посочи, че обезщетениета за неимуществени вреди се определят глобално, при съобразяване на релевантните за спора доказателства. Противоречие между решенията постановени по настоящето дело няма, тъй като обезщетението за неимуществени вреди е едно, независимо дали то като сума е раздробено на периоди в рамките на процесния период.
Воден от горното, върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 167 от 18.11.2011 г., допълнено с решение от 14.02.2012 г. по гр. дело № 412/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ