О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179
София 23.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3856 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. срещу решение № 67 от 19.02.14г.по в.гр.дело № 23/14г.на Окръжен съд – Хасково,с което е потвърдено решение № 800 от 20.11.13г.по гр.дело № 253/13г.на Районен съд- Хасково.С него са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от Р. Я. М..
В приложеното изложение се поддържа,че е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите :1.в случаите,когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация,дори несъществуващ текст от закона,представлява ли това обстоятелство основание за опорочаване на заповедта за уволнение; 2.необсъждането и липсата на правни доводи за недопускането на показанията на поисканите и посочени свидетели представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването на решение.
Ответницата по касационна жалба Р. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЧР-02-03/3.12.13г.на ИД на АВ,с която е прекратено трудовото правоотношение с Р. Я. М. на длъжност”главен специалист”в служба „Регистрация”,Регионална дирекция Хасково към ГД”Регистри”на АВ,поради наложено наказание”дисциплинарно уволнение”,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че не са налице приложените основания за уволнение – системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения.Работодателят е упражнил правото си да уволни М. въз основа на сигнал,подаден от друг служител – св.И.,в който се сочи инцидент между тях,изразяващ се в грубо отношение от страна на ищцата и неизпълнение на законни разпореждания на работодателя,свързани с това да не напуска работното си място и да не пречи на останалите служители да осъществяват функциите си.Основанието за системност изисква три или повече нарушения на трудовата дисциплина,които да бъдат констатирани в дисциплинарното производство или за всяко едно от тях да бъде наложено наказание или и двете,докато описаното нарушение е на конкретна дата 23.10.12г.и касае конкретен инцидент,който не може да обуслови извод за системност.По отношение на другото основание,посочено в заповедта за уволнение въззивният съд е приел,че не е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Първият формулиран от касатора въпрос : в случаите,когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация,дори несъществуващ текст от закона,представлява ли това обстоятелство основание за опорочаване на заповедта за уволнение не е от значение за точното прилагане на закона,нито за развитие на правото.Трайната и непротиворечива практика приема,че съдът може само да отменя или потвърждава заповедта за уволнение,но той не може да занемя едно основание за уволнение с друго.Определянето и изменението на основанието за уволнение е субективно преобразуващо право на работодателя,което му предоставя законът,а съдът е правораздавателен орган,който прилага закона,а не упражнява субективни права на страните по трудовото правоотношение.
Вторият въпрос – необсъждането и липсата на правни доводи за недопускането на показанията на поисканите и посочени свидетели представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването на решение,не е коректно зададен.В съдебно заседание на 7.11.13г.по гр.дело № 253/13г.Хасковският районен съд е изложил мотиви по какви причини е оставил без уважение искането да допусне като свидетел лицето И. С.,а именно като недопустимо поради настъпилата преклузия за ответника съгласно чл.312 ал.2 ГПК. По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване не следва да се допуска.
Ето защо не може да се приеме тезата на касатора,че посочените въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата сумата 500 лв разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 67 от 19.02.14г.,постановено по гр.дело № 23/14г.на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА А [населено място] да заплати на Р. Я. М. сумата 500 лв /петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.