О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179
София, 28.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1000/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. П. Ч. и М. П. П. против решение от 20.03.2009г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №422/2007г. по описа на същия съд,с което е обезсилено решение от 13.11.2006г. по гр.д. №729/2005г. по описа на Софийски районен съд,ГК,48 състав.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно пътя на защита при настъпила колизия на права и в тази връзка относно допустимостта на иск по член 109 а от ЗС за определяне на точното местонахождение на границите на имотите,свързани с процес на реституция на имот в урбанизирана територия, и по процесуалноправен въпрос,при настъпил спор с горепосочения предмет –какъв е пътя на защита и допустим ли е иск по член 109 а от ЗС за определяне на точното местонахождение на имотната граница,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че предявеният иск по член 109 а от ЗС има за предмет спор за собственост между съседи относно точното местоположение на границата между притежаваните от тях имоти,като по делото безспорно е установено,че процесните имоти пл. №1235 и пл. №2304 в кв.147 са в регулация и се намират в общ парцел ****,поради което е налице съсобственост между всички техни притежатели и всеки един от съсобствениците има право да се служи с цялата вещ,съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата си,като е недопустимо с установителен иск за собственост да се иска определяне на граници между два урегулирани поземлени имота,тъй като същите са предмет на регулационния план. Наред с това,във връзка с приложение на правилото на член 109 а от ЗС,което намира приложение само когато се касае до два съседни имота,които се намират извън регулацията на населеното място,както и ако границата на два съседни имота ,извън регулацията е неясна, неизвестна или спорна,а по отношение на урегулираните поземлени имоти се прилагат разпоредбите на глава седма от ЗУТ,където са очертани административните процедури,свързани с изработване на подробни устройствени планове,както и възможностите за тяхната промяна след влизането им в сила,поради което така предвидената нарочна процедура по закона за определяне на границите на урегулираните поземлени имоти,изключва компетентността на съда да определя точното местоположение на тези граници.
Хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,на която касаторите се позовават за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,е налице когато с разрешаването на правният въпрос от значение за изхода на делото се допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване практика или осъвременяване на тълкуването й,с оглед изменения в законодателството,а за развитие на правото когато законите са неясни,неточни,непълни и противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите. Формулираните от същите правни въпроси са по съществото на спора и същите са решени ясно и точно в разпоредбите на закона,които са цитирани от въззивния съд в обжалваното решение и са свързани със начина на защита на правата на страните при наличие на такъв спор между тях.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.03.2009г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІІА състав,постановено по гр.д. №422/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: