О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179
София, 05.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 02 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 508 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г., И. Б. Х. и Б. Д. Б. против решение № 99 от 07.02.2011г. по гр.д.№ 2008/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2443/05.07.2010г. по гр. д. № 4043/ 2009г. на В.. С последното е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от касаторите да се признае за установено, че ответницата З. Г. М. не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ № 461 по КП на м. „К.” от 1998 г., попълнен със Заповед № РМ-33/27.05.2008 г. на Кмета на район „М.”, [община] с площ от 1916 кв.м и граници: ПИ № 104, ПИ № 103, ПИ № 106, ПИ № 460.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е приел относими към установяване на идентичността доказателства, отказал е допускане на СТЕ по този въпрос и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. при отказ на съда да допусне СТЕ и формира правилни изводи, те правилни ли са, 2.при наличие на явно противоречащи факти с твърденията на противната страна, съдът длъжен ли е да ги обсъди, 3. допуснато ли е съществено процесуално нарушение ако съдът откаже да приеме писмени доказателства, касаещи хронологията на собствеността в процесния имот и 4 съществено процесуално нарушение ли е ако съдът откаже да приеме писмени доказателства, с които страната не е могла да се снабди своевременно по независещи от нея причини. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1. т.3 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй не са формулирани въпроси, свързани с предмета на спора и определящи изхода от него.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на Г. Я. С., починал на 02.03.1979г., който с н.а.№ 195/28.12.1946г. купува лозе с площ от 6,7дка, находящо се в землището на Варненските лоза, м.»К.», при съседи: К.Хл.К.., Д.Н.С., Г.Н.. и Фр.Ч..К., за който е признато правото на възстановяване със съдебно решение № 116/09.01.2008г. по гр.д.№ 3775/2007г. по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Въз основа на него е постановено решение № 1605/12.08.2008г. на ОСЗГ – [населено място], с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху лозе с площ от 6,700дка, находящ се в терен по пар.4 на [населено място], м.”К.”, при същите граници, като е отбелязано, че реално възстановяване ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ по ПНИ.
Ответницата З. Г. М.. е една от наследниците по закон на Д. Г. Х., починал на 16.08.1960г. и на Р. Д. М.., поч. на 11.04.1986г. Проследена е собствеността на имота на ответниците по нот. акт от 11.01.1921г., с който Г. Н. М. продава на Д. Н. 3 дка от лозето в м. „К.”, при граници на продадената част: дере, И. К., Г. Н. М. и А. П., а с нот. акт от 19.05.1923г. тя продава на А. М. същия имот. Наследодателят на ответницата Д. Г. Х. купува от А. М. с нот. акт № 175, том VІ, рег. 4693, нот.д. №1359/1948 г. лозе, описано по същия начин. Със спогодба от 29.06.1971 г. по гр.д. № 233/1971г. на В. е поделено наследството, останало от Д. Г. Х., като процесният недвижим имот – лозе в землището на [населено място], м.”К.”, цялото с площ от 3 дка, при съседи: дере, И. К., Г. Н. М. и А. П. е поставен в дял и изключителна собственост на Р. Д. М.. Тя дарява ответницата – нейна дъщеря с лозе от един декар при граници път и гора, част от лозето от три дка. С договор за доброволна делба от 20.12.2007г./ между ответницата З. П., Д. Ж. Г. и Г. Ж. Г. /съсобственици въз основа на нот.актове №86/1974; №22/1992г. и №91/1992г./ е извършена делба на поземлен имот с обща площ от 2 866 кв.м по скица и 3000кв, находящ се в [населено място], район „М.”, м.”К.”.В дял на ответницата.е предоставена собствеността върху частта от имота с площ от 1916 кв.м., идентична с процесния имот 461.
От заключението на СТЕ се установява, че към момента на извършване на съдебната делба по гр.д. № 233/1971 г. и към съставянето на нот. акт № 86/1974 г. за местността, в която попада процесния имот няма изготвен КП, като първият план е изработен през 1983 г. Установява се още, че имотите описани в нот. акт № 22/1992 г. и нот. акт № 91/1992 г. представляват и са част от имоти с №№ 1366, 1367, 1368 по КП от 1983 г., като в последващия КП са отразени като един цял имот № 105. Вещото лице посочва още, че имотът по нот. акт № 175/1948 г. не може да бъде идентифицира по КП от 1983г., тъй като към 1948 г. липсва план за м. „К.”. Границите и площта на попълнените в КП на с.о. „К.” имоти с №№ 459, 460, 461 със Заповед № РМ-33/27.05.2008 г. на Кмета на район „М.”, [община] съответстват с границите и площта на дяловете на тримата съделители по договора за доброволна делба № 101/2007 г. Въз основа на анализ на описанието на имотите описани по нот. акт № 175/1948г., по протокол за съдебна делба от 29.06.1971 г., по нот. акт № 86/1974 г. са с един и същи културен вид /лозе/, с една и същ площ, в една и съща местност, при едни и същи граници е направен извод, че те фактически касаят един и същи имот с различни собственици по различно време Процесният ПИ № 461 попада с преобладаващата си площ в имота описан в нот. акт № 175/1948 г. Установява се още, че след извършен анализ на сделките по нот.акт от 11.01.1921г., нот.акт от 19.05.1923г., нот.акт №11/1946г., нот.акт №175/1948г., данните по КП от 1983г. и разписния лист към него, имотът по нот.акт от 1948г., описан в граници по нот.акт от 1921г., се локализира югозападно от дерето, записан с пл.№1366, 1367 и 1368 по КП от 1983г. и не е променял местоположението си. Вещите лица посочват, че в съставените за местността разписни листи не фигурира името на наследодателят на ищците Г. С. Я.. и съседите на имота по нот.акт, като по изработените за м.”К.” планове не могат да индивидуализират имота описан в нот.акт №11/1946г. Свидетелите установяват, че Г. Я. С. е имал земеделски имоти в землището на [населено място], м.”К.” и м.”С.”, част от които са били отнети през 1960г., а останалата част е била отнета през 1969г. Имотите, които държавата е отдавала под наем, като държавни са били бивша негова собственост, но те не са идентифицирани като части от процесния имот.
Първия въпрос – при отказ на съда да допусне СТЕ може ли да формира правилни изводи не определя директно крайния изход от спора. Когато въпроса, за който се иска назначаване на СТЕ вече е изяснен с предходни СТЕ, не е необходимо назначаване на нова СТЕ. Съдът не е длъжен да допусне всяко доказателство, което страната иска, а в правомощията му е това да преценява относимостта и необходимостта от допускане на СТЕ и на доказателствата изобщо. Затова отговора на така поставения въпрос не обосновава общото основание за допускане до касация.
Втория въпрос – при наличие на явно противоречащи факти с твърденията на противната страна, съдът длъжен ли е да ги обсъди. Въпросът се поставя във връзка с представени договори за наем от 1969г. на държавен имот, бивша собственост на Г. Я. С., целия с площ 3,4 дка. Имота, купен от наследодателя на ищците е 6,7 дка. От обясненията им, а и от доказателствата по преписката пред ПК е видно, че в посочената местност наследодателя е имал и други имоти. Правото на собственост на ответниците е проследено от 1921г., а за отдадения от държавата недвижим имот под наем не се установява идентичност с процесния имот. Тези договори не противопоставят права на установените права на ответниците Лицата, на които имотите са отдадени под наем са различни от ответниците. Предвид липсата на противоречиви факти, въпроса е неотносим към решаващите мотиви на съда и не обосновава общото основание за допускане до касация.
Третия въпрос – допуснато ли е съществено процесуално нарушение ако съдът откаже да приеме писмени доказателства, касаещи хронологията на собствеността в процесния имот е конкретен и касае доказателствата по делото. Папката с документи, проследяващи хронологията на собствеността на процесния имот е приложена по делото и СТЕ са работели по нея, видно от съдържанието на заключенията на тройната СТЕ. Тези доказателства не са останали непреценени и необсъдени. Затова този въпрос не рефлектира върху крайния изход от спора и не обосновава допускане до касация.
Последният въпрос – съществено процесуално нарушение ли е ако съдът откаже да приеме писмени доказателства, с които страната не е могла да се снабди своевременно по независещи от нея причини. Представените допълнително нот. актове са издадени след 1990г. и първия от тях е издаден по обстоятелствена проверка, т.е. на оригинерно основание, а с втория е оформена последваща сделка. Чрез тях не може да се проследи право на собственост в предходен момент – 1946г. Затова неприемането на неотносими към спора доказателства не е съществено процесуално нарушение.
По всички поставени въпроси, съдебната практика е непротиворечива относно това, че съдът следва да обсъди относимите към спора доказателства и доводите на страните, че съдът има задължението да изясни фактическата обстановка, като при необходимост от специални знания и сам следва да назначава експертизи, но само по относими към спора въпроси, когато те са останали неизяснени. Съществени процесуални нарушения са тези, които влияят върху крайния изход от спора. Обстоятелството, че поставените въпроси не влияят върху крайния изход от спора и наличието на съдебна практика по тях е основание съдът да приеме, че касационното решение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 от ГПК. Предвид този резултат и на основание чл. 78, ал.2 във вр. с чл. 81 от ГПК, на ответницата по касация следва да се присъди претендирания адвокатски хонорар за това производство в размер на 1100 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99 от 07.02.2011г. по гр.д.№ 2008/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба на М. Д. Г., И. Б. Х. и Б. Д. Б..
ОСЪЖДА М. Д. Г., И. Б. Х. и Б. Д. Б. да заплатят на З. Г. М. деловодни разноски за касационното производство по чл. 288 от ГПК в размер на 1100 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: