ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1179
) София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 725 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. С като процесуален представител на В. З. Б. и Г. З. Б. , последният непълнолетен, действащ със съгласието на майка си К. Б. , и двамата от гр. Х., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 19.1.2009г. по в.гр.д. № 390/2008г.
Ответниците по касационната жалба Г. Т. Г. и третото лице – помагач на касаторите-ищци Д. Т. Д. , и двамата от гр. Х., не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд е обезсилил решение от 20.11.2006г. по гр.д. № 8/2005г. и допълнителното такова от 17.VII.2008r. и е прекратил производството по делото поради родовата неподсъдност на исковете на PC Хасково, като е постановил делото да се образува за разглеждането му от ХОС като първа инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявените от В. и Г. Б. срещу Г. Г. три положителни установителни искове за обявяване нищожността на договор за заем,
сключен с нот.акт № 47/2002г., поради липса на съгласие, на основание и на форма, и за унищожаване на същия договор като сключен при измама и в състояние на невъзможност заемополучателят да разбира и ръководи действията си, както и предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./ за признаване недължимостта от ищците на 12000лв. по договора за заем, са с цена над 10000лв., поради което и на основание чл.80 ал.1 б. „б“ от ГПК /отм./ те са родово подсъдни на Хасковския окръжен съд. Постановени въпреки това решения от ХРС са недопустими и следва да бъдат обезсилени.
В краткото изложение по чл.284 ал. З т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба /към нея е приложено изложение на касдационните основания по чл.284 ал.1 т. З от ГПК/, относно допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от ВКС и решаването на който има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочат се и се представят две определения на състави на ВС.
ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като се представя незадължителна практика на ВКС/ и т. З от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на посочената разпоредба по сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и такова се допуска на въззивно решение, в което съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос от съществено значение за спора по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай с представените две определения от 11.V.1976r. поч.гр.д. № 1336/1976г. на ВС, II г.о., и от 26.V.1987r. по ч.гр.д. № 274/1987г. на ВС, IV г.о., не обосновават извод за наличие на противоречива практика на съдилищата по произнесения от въззивния съд процесуалноправен въпрос относно подсъдността на предявените искове. Това е така, тъй като в посочените определения такъв въпрос не е бил предмет на разрешаване. Според първото определение, касаещо разпоредбата на чл.96 от ГПК/отм./, ВС определя съда, пред който трябва да се предяви искът по чл.255 от ГПК /отм./, само когато по правилата на глава X от ГПК /отм./ не може да бъде определен компетентният съд за разглеждане на иска. А според второто определение споровете по актове за начет за пълна имуществена отговорност за липси са подсъдни на районния съд независимо от цената на иска.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. З от ГПК. Това основание е налице, когато няма практика по приложимата по разглеждания спор правна норма, или когато съществуващата практика не е в съответствие с вложения в нея смисъл и поради това тя следва да бъде изоставена, или когато нормата е неясна или непълна и се нуждае от тълкуване. В разглеждания случай нито една от тези хипотези не се твърди от касаторите, а и не е налице. Нормата на чл.80 ал.1 б. „б“ от ГПК е ясна и по приложението й има богата и непротиворечива практика на съдилищата, която според настоящия състав не се нуждае от промяна. Освен това, касаторите с кратките си релевирани съображения не са обосновали твърдението си за необходимостта от допускането на касационно обжалване по въпроса за родовата подсъдност на предявените искове поради значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Следва да се отбележи, че с решението на ВКС, състав на V ГО, по гр.д. № 1190/2006г., няма произнасяне по въпроса за родовата подсъдност на предявените искове. С него е прието, че няма произнасяне от първоинстанционния и от въззивния съд по основния иск, предмет на делото, а именно отрицателния установителен по чл.254 от ГПК /отм./. Поради това и тъй като във въззивната жалба на Б. се съдържа искане по чл.193 от ГПК /отм./ за допълване, по което производство не се е развило и в тази част то е висящо пред първоинстанционния съд, което не е констатирано от въззивния, постановеното от последния въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Следва да се отбележи още и че в атакуваното въззивно решение няма произнасяне по материалноправен въпрос, а и тъй като такъв касаторите не са формулирали в изложението си по чл.284 ал. З т.1 от ГПК, е невъзможна преценката за наличие на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на тази основа.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто
ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 19.1.2009г. по гр.д. № 390/2008г. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: