O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179
София, 20.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1028 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 47 100 / 25.05.2011 година на Т.’Д. Б.”- С., представлявана от инж. М. Д.- Председател , заявена чрез адв.Е. Ц. –САК срещу въззивно Решение от 06.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 5412/2003 година на Софийския градски съд по отхвърлените ревандикационни искове по чл. 108 ЗС
С обжалваното решение , Софийският градски съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение от 29.05.2003 година по гр.д. Nо 3049/1996 година на Софийския районен съд по отхвърлените обективно и субективно предявени искове за собственост на основание чл. 108 ЗС на Т. ”Д. Б.” С. срещу [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], М. и Д. на дворно място от 2 700 кв.м., заедно с построените: административно производствена сграда на шест етажа с адрес С. [улица] , масивен гараж на 109 кв.м., магазини в партерния етаж на административната сграда, съединен с установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за признаване , че имотите са кооперативна собственост на основание § 1 от ДР на ЗК/ 1991г./.
За да отхвърли заявените искове , въззивният съд / СГС/ е приел, че ищецът- Т. „Д. Б.” не е „съществуваща” кооперация по см. на закона – § 1 от ДР на ЗК /1991г./ . Мотивът на съда е , че за времето от учредяването на О. „Д. Б.” до предявяване на иска от Т. „Д.Б.” С. юридическото лице е претърпяло редица промени в резултата на извършени реорганизации-вливане и обединение с други субекти , довели до промяна на стопанския субект.Прието е , че доколкото се поддържа теза за универсално правоприемство, то следва да се счита , че кооперацията е със статут на „възстановена’ по см. на закона, но след като няма изразено и поддържано такова становище, съдът не може да има произнасяне по този въпрос. Наред с изложените съображения ,съдът е направил извод , че процесното имущество не е било собственост на кооперацията, теренът върху който са построени процесните сгради , не е придобит при действието на ЗПИНМ от кооперативната организация по силата н одобрено регулационно изменение, нито и е била прехвърлена по друг начин. Теренът е станал държавна собственост по силата на отчуждаване по ЗОЕГПНС от физически лица през 1949 година и към момента на изменението на регулацията от 1956 година само е бил предоставен за ползване на кооперацията- отчуждаване по силата на тази регулация не може да има след като теренът е собственост на държавата. С ПМС 16/08.02.1962 година се променя само фактическото отреждане на имота, без промяна на титуляра на правото на собственост , а именно държавата.На основание чл. 92 ЗС именно държавата става собственик на построеното, след като няма и надлежно учредена суперфиция.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , с довод, че по въпроса : дали по смисъла на §1от ДР на ЗК /1991г/ е налице „съществуваща кооперация” или „възстановена кооперация”, когато се касае до кооперация със следните характеристики- продължава да осъществява дейност фактически и юридически под същото име без прекъсване, има приблизително същия персонален състав, като под формата на обединение са включени и други кооперативни организации, не е прекратяване по решение на органите за управление , нито с административен акт, не е заличавана от търговския регистър т.е. въпрос за съдържанието на „съществуваща кооперация” по см. на закона , в хипотези на универсално правориемство по отношение на отнето кооперативно имущество при условие , че след първоначална регистрация ,е налице сливане , вливане и обединение с други стопански субекти, решението на СГС е постановено в противоречие с Решение Nо 587/19.05.1998 година по гр.д. Nо 2508/1997 год. на ВКС- V отд. и Решение Nо 132 от 17.02.2000 година по гр.д. Nо 1190/ 1999 година на ВКС- II отд..
По същият въпрос се поддържа и основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, във вр. с постановена задължителна съдебна практика с решения по чл. 290 ГПК, като се сочат различни решения на ВКС, но само Решение Nо 187 от 26.04.2010 година по гр.д. Nо 958/2009 год. на ВКС-I отд. е произнесено по реда на чл. 290 ГПК и Решение Nо 127/ 17.02.2010 година по гр.д. Nо 5352/2008 година на ВКС-I отд.
Допустимостта по поставения въпрос се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че по въпроса е налице законова непълнота и същия е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и налага касационен контрол.
Допустимостта на касационното обжалване се по чл. 280 ал.1 т.1/ 2/ ГПК по обосновава с довод, че по въпроса : дали в хипотезите на § 1 от ДР на ЗК/ 1991г/ се установява собствеността върху сгради , построени със средства на съществуваща кооперация или неин универсален правоприемник, ако същата не притежава собственост върху отредения и за строителство терен и няма валидно учредена суперфиция и дали теренът върху който е построена сградата се предоставя на кооперацията като прилежащ към сградата , въззивният съд / СГС/ се е произнесъл в смисъл обратен на произнесена задължителна съдебна практика с решение по чл. 290 ГПК, позовавайки се на Решение Nо 1209 от 27.09.2001 година по гр.д.Nо 2353/2000 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 1503/11.10.2002 година по гр.д. Nо 1938/2001 година на ВКС- IV отд., Решение Nо 255/ 17.06.2010 година по гр.д. Nо 89/2009 година на ВКС-I отд., Решение Nо 277 от 29.04.2010 година по гр.д. Nо 3852/2008 година на ВКС- IV отд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор само от ответника по касация [фирма] чрез адв.Зл.О. , с който се оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК по поставените въпроси, поради липсата на характер на обуславящи изхода на процеса, или касаят „приложимостта” на отменена разпоредба на закона – чл. 2 ал.3 ЗОбС /отм./ на чиито фактически състав/ като придобивно основание / ищецът в нито един момент не се е позовал и съответно не е намерил отговор с решението на въззивния съд, както и по същество , наличието на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото относно характера на заявения иск и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Касационното обжалване , на поддържаните основания и конкретни доводи , НЕ МОЖЕ да бъде допуснато поради липса на предпоставките за допустимост на основание чл. 280 ал.1 т.ч , т.2 и/ или т.3 ГПК.
И. въпрос/ първи съществен / дали по смисъла на §1от ДР на ЗК /1991г/ е налице „съществуваща кооперация” или „възстановена кооперация”, когато се касае до кооперация със следните характеристики- продължава да осъществява дейност фактически и юридически под същото име без прекъсване, има приблизително същия персонален състав, като под формата на обединение са включени и други кооперативни организации, не е прекратяване по решение на органите за управление , нито с административен акт не е заличавана от търговския регистър т.е. е въпрос за съдържанието на „съществуваща кооперация” по см. на закона , в хипотези на универсално правоприемство по отношение на отнето кооперативно имущество при условие , че след първоначална регистрация ,е налице сливане , вливане и обединение с други стопански субекти.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпросът по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има обуславящ изхода на спора характер. Поставеният въпрос и сочените различия между възприетата теза на въззивния съд и виждането на касатора като негова/ поддържана по делото/ теза , идва от становище –изложено и изложението към касационната жалба / л.11/ , че разпоредбата на § 1 от ДР на ЗК/ отм./ визира хипотези на „възстановена” и „съществуваща” кооперация. Такова тълкуване на чл.2 на § 1 от ДР на ЗК/ отм./, има с цитираното Решение Nо 587/ 19.05.1998 година но изрично се сочи , че „съществуваща е тази кооперация са тези които са продължили дейността си и след като имуществото им е било иззето и одържавено”, а другата категория са възстановените кооперации при пълен идентитет на членска маса и др. елементи на членственото правоотношение – име , предмет на дейност и др.
Не може да се поддържа тезата , че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в обратен смисъл, тълкувайки закона относно характеристиките на „съществуваща кооперация’ , тъй като наред с компонента „перманентна дейност” на Т. „Д. Б.”, са ценени и други обстоятелства, касаещи конкретния правен спор и които обстоятелства не могат да останат извън съдебната преценка – а именно конкретните данни , че по силата на Решението Nо 5 / 12.03.1979 година на ИК на С. във вр. и на основание чл. 143 ал.4 във вр. с чл. 28 от П. –Правилник за организация на стопанската дейност- ДВ. бр.100/30.12.1975 г., изм. ДВ. бр.4/1977 г,/, считано от 1.04.1979 година на основа обединение на Т. „Д. .Б.” и ПУ ”М. о.” е създадено ново юридическо лице-поделение на ГД’М. п. и б. у. / М./ към С., със самостоятелна сметка и баланс, като правно релевантен факт наред с неколкократните преди тази дата обединения на кооперации и съответните пререгистрации като нови юридически лица , съгласно чл. 32 ал. 2 на ПКО /1954 г./ и чл. 26 ал. 2 на ПКО /1960 г./ -безспорно установено от приложената документация по фирмения регистър на кооперативните сдружения / л. 920-945 0въззивно производство/.
Цитираните съдебни решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК са задължителни за въззивните съдилища и доколкото може да се приеме , че е налице противоречие с конкретно решение на ВКС, в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, то следва от гл.т. на конкретни правно релевантни факти, разглежданите и произнесени хипотези да са аналогични. Съществуването на конкретни факти, който отличават всеки един от случите , не дават основание за констатиране на аналогия , а от тук и на възможност да се приеме , че е налице основание по см. на т.1 или т.2 ГПК да се допусне исканото касационно обжалване.
Противоречивото разрешаване на посочен правен въпрос , обусловил изхода на конкретния материално-правен спор, като довод за допустимост следва да е обоснован с приложението на съдебна практика- решения , с които в сходни хипотези по приложението на една и съща правна норма, се постановени разрешени в противоположен смисъл.
Приложените решения от страна на касатора не могат да обусловят извод за наличие на противоречие,което изисква упражняване правомощията на касационната инстанция за уеднаквяване на съдебната практика по см. на чл. 291 ГПК, тъй като доколкото всяко от решенията сочи на различие в правното виждане на съдебния състав , то това безспорно е продиктувано от различията във установените правно релевантни факти.
При наличието на постановено дори едно решение в правомощията на касационния съд по чл. 290-293 ГПК, не може да се поддържа теза за наличие на условя за допустимост по аналогичен въпрос в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, не може да се обобщава съдебна практика при наличие на задължителна такава , освен ако страната не обосновава необходимост от нейната промяна и в какъв смисъл счита че следва да бъде произнесена.
По изведеният въпрос: дали в хипотезите на § 1 от ДР на ЗК / 1991 г./ се установява собствеността върху сгради , построени със средства на съществуваща кооперация или неин универсален правоприемник, ако същата не притежава собственост върху отредения и за строителство терен и няма валидно учредена суперфиция и дали теренът върху който е построена сградата се предоставя на кооперацията като прилежащ към сградата , също не може да се приеме , че са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1/2 ГПК по релевирания довод за произнасяне от страна на въззивния съд / СГС/ в смисъл обратен на произнесена задължителна съдебна практика с цитираните решение постановено по реда на чл. 290 ГПК.
След като основният правен проблем – за правоприемството и „идентичността” на образуваната през 1949 година О.”Д. Б.” и Т. „Д. Б.”-ищец по делото не е намерил позитивен отговор , произнасянето на решаващият-въззивен съд по и въпроса за наличие на твърдяното от ищецът правното основание за възникване на кооперативната собственост- отреждане на терена при действие на ЗПИНМ и изграждане на процесната сграда, гараж и магазини със средства на кооперацията / чл. 92 ЗС/, не може да има характеристиката на обуславящ изхода на делото правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , а само въпрос от посочената категория може да бъде съпоставян в рамките на селекцията по т.1 т.2 или т.3 за допустимост на касационното обжалване .
Отделно от това , дори и да би бил „обуславящ „ изхода на правния спор въпрос, отново с наведените доводи , касаторът –респ. защитата ми цели преценка , извън контекста на спора между кооперацията и държавата –респ. държавни стопански субекти, понастоящем преобразувани търговски дружества, сочейки съдебна практика,която касае разрешения по спорове за характера на собствеността като общинска или кооперативна.
С Решение Nо 1209 от 27.09.2001 година по гр.д. Nо 2353/2000 година на ВКС-IV отд. дава тълкуване на разпоредбата на чл. 2 ал.3 ЗОбС-отм. , като изрично се приема , че приложението на даденото тълкуване може да бъде възприето само „ако са налице и предпоставките на § 1 от ДР на ЗК/ 1991 г./” т.е. не може да се приеме , че ВКС дава разяснения по приложението на вече „отменения” текст в смисъл на ново основание за придобиване правото на собственост .
Решение Nо 1503/11.10.2002 година по гр.д. Nо 1938/2001 година на ВКС- IV отд. и Решение Nо 255/ 17.06.2010 година по гр.д. Nо 89/2009 година на ВКС-I отд. са неотносимо по поставения въпрос , тъй като и в двете цитирани решения се предполага доказано правопримство на кооперацията ищец , както и спор за това е ли собствеността общинска или на кооперацията в рамките на приложението на § 1 от ДР на ЗК/ отм./.
С Решение Nо 277 от 29.04.2010 година по гр.д. Nо 3852/2008 година на ВКС- IV отд. , постановено по реда на чл. 290 ГПК, касационното обжалване е допуснато по въпросите –коя кооперация следва да се счита за възстановена по см. на §1 от ПЗР на ЗК от 1991 г. и характерът на постройките и тяхната законност имат ли значение за разпоредбата на чл. 2 ал.3 ЗОбС /отм./.Спорът е дали процесните недвижими имоти са общинска или кооперативна собственост , но не и дали правомерно държавата е отчуждила конкретно имущество на кооперация , която по силата на извършени реорганизации винаги е съществувала и е действаща , като стопански правен субект.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 47 100 / 25.05.2011 година на Т.’Д. Б.”- С. , представлявана от инж. М. Д.- Председател , заявена чрез адв.Е. Ц. –САК срещу въззивно Решение от 06.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 5412/2003 година на Софийския градски съд по отхвърлените ревандикационни искове по чл. 108 ЗС .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: