– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
гр. София 01.03.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19.10.2016 (деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4323 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 6838/24.07.2014 година, подадена от Н. Б. В., срещу определение № 349/10.06.2014 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 6/2014 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Добрич е потвърдил определение № 422/05.11.2013 година на Районен съд Добрич, постановено по гр. д. № 2018/2013 година, с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени определение № 422/05.11.2013 година на Районен съд Добрич, постановено по гр. д. № 2018/2013 година и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
Частната касационна жалба е подадена в установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Окръжен съд Добрич е приел, че Н. Б. В. е предявила иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС срещу три физически лица. Тъй като са били констатирани нередовности на исковата молба с разпореждане от 13.05.2013 година първоинстанционният съд е дал указания за В. за отстраняването им в едноседмичен срок от съобщението. С молба вх. № 12 977/07.06.2013 година частната жалбоподателка е посочила, че изпитва затруднения да изпълни указанията в срок. След постъпването на тази молба с определение № 258/20.06.2013 година съставът на Районен съд Добрич е прекратил производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в определения за това срок. Това определение на първоинстанционния съд е било отменено с определение № 538/06.08.2013 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 607/2013 година. С отменителното определение са били дадени указания на първоинстанционния съд да се произнесе по направеното с молба вх. № 12 977/07.06.2013 година искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Във връзка с тези указания с разпореждане от 12.09.2013 година съставът на Районен съд Добрич е дал на В. едноседмичен срок да уточни искането си за продължаване на срока. С молба вх. № 31 090/15.10.2013 година частната жалбоподателка е поискала съдът да извърши служебна справка за постоянния и настоящия адрес на единия ответник, като е посочила, че иска и продължаване на срока за отстраняване на останалите нередовности на исковата молба. С разпореждане от 15.10.2013 година първоинстанционният съд разпоредил извършване на служебна справка относно постоянния и настоящ адрес на посочения от В. ответник, а с последващо разпореждане от 17.10.2013 година е продължил срока на ищцата за отстраняване на останалите нередовности на исковата молба, посочени в разпореждане от 13.05.2013 година с една седмица, считано от датата на разпореждането. Съставът на Окръжен съд Добрич е констатирал, че указанията не са изпълнени и нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което с определение № 422/05.11.2013 година на Районен съд Добрич, постановено по гр. д. № 2018/2013 година е прието, че срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба е изтекъл на 24.10.2014 година и затова производството по делото е било прекратено, доколкото този срок е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно. Първоинстанционният съд бил уважил искането на Н. Б. В. за установяване постоянен и настоящ адрес на посочения от нея ответник, както и за продължаването на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В. била длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко време. Въззивният съд е посочил, че актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната, така че не е налице твърдяното от В. закононарушение от съда, изразяващо се в неуведомяването й за този акт. Освен това е прието, че в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК Н. Б. В. е подала молба с вх. № 33 753/20.11.2013 година, с която е поискала възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, която е била оставена без уважение от Районен съд Добрич с определение от 13.04.2013 година, което е потвърдено с определение № 246/29.04.2014 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 222/2014 година. Въз основа на тези си фактически и правни изводи въззивният съд е преценил, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно и затова е оставил подадената срещу него частна жалба без уважение.
Обжалваното определение № 349/10.06.2014 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 6/2014 година е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК за това. Такова обжалване може да бъде допуснато служебно от касационния съд по въпрос, който има значение за нищожността или допустимостта на обжалваното определение, но в случая такива не се констатират. Освен в тези хипотези касационно обжалване може да се допусне, в случай че в изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът формулира и постави правен въпрос, който е разрешен с обжалваното определение и който, както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда при постановяването на акта му. При това този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както е посочено в цитираното ТР касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивния съдебен акт по чл. 281, т. 3 от ГПК. Проверката за законосъобразност на този акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. е обосновала, че определението на Окръжен съд Добрич подлежи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, а като мотиви за това е посочила, че поради прекратяването на производството съдът не се е произнесъл по материално правните въпроси за изкупуването на 2/3 идеални части от съсобствения имот и за изпълнението на условието по чл. 33, ал. 1 от ЗС. Твърди, че съдът неправилно не се е произнесъл по всичките й искания в цитираните в мотивите на въззивното определение молби, а доколкото има такова произнасяне то е неправилно. Също така излага съображения, че указанията на първоинстанционния съд за отстраняването на нередовностите на исковата молба не били ясни и пълни. Неправилно било прието, че срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба е преклудиран, без да е приключила процедурата за възстановяването му. Частната жалба срещу определение № 422/05.11.2013 година на Районен съд Добрич, постановено по гр. д. № 2018/2013 година неправилно била разгледана в закрито заседание, без да бъдат призовавани страните по нея. Освен това се излагат съображения свързани със съществото на предявения по гр. д. № 2018/2013 година по описа на Районен съд Добрич иск, както и с предходно съдебно производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което е приключило с влязло в сила решение.
Една част от така посочените от В. мотиви за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Добрич се припокриват, макар и не буквално, с посочените в частната касационна жалба доводи за касационно обжалване на съдебния акт по чл. 281, т. 3 от ГПК, като наред с това липсва формулиран общ правен въпрос, който да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. По своето същество тези доводи представляват твърдения за това, че въззивният съд неправилно е установил фактическата обстановка по спора, а това от своя страна е довело и до неправилни правни изводи от негова страна при постановяването на обжалваното определение и са основания за касационно обжалване на определението по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Другата част от доводите, а именно тези свързани със съществото на предявения по гр. д. № 2018/2013 година по описа на Районен съд Добрич иск, както и с предходно съдебно производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което е приключило с влязло в сила решение са неотносими към обжалваното определение. Както се посочи по-горе съдът ще извърши проверка на законосъобразността на обжалваното определение въз основа на твърденията, представляващи основания за касационно обжалване на същото по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, едва след като то бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид на това частната жалбоподателка не е изпълнила задължението си по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен в обжалваното определение. Касационният съд не е компетентен служебно да извлече и формулира такъв въпрос от посочените в изложението на В. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдения, а може само да уточни или конкретизира вече поставения такъв. При липса на формулиран от частната жалбоподателка правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд е в невъзможност да извърши проверка за това дали са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на Окръжен съд Добрич и такова не може да се допусне.
С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Добрич и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 349/10.06.2014 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 6/2014 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.