1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр.София, 12.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 838/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. с., Б., срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 584 от 05.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 4518/ 2017 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същия субект частна касационна жалба срещу определение на Благоевградски окръжен съд № 4924 от 29.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 687/ 2017 г. С последното е потвърдено определение на Разложки районен съд от 19.04.2017 г. по гр.д.№ 343/ 2017 г. за прекратяване на производството по иска на частния касатор срещу К. М. К. поради международна некомпетентност на българския съд.
Жалбоподателят поддържа, че постановилият преграждащото определение друг състав на Върховния касационен съд неправилно приел, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване поради цената на предявените искове. Не оспорва, че тази цена е под 5 000 лв, но според него това обстоятелство е без значение, когато съдът отказва да разгледа спора поради международната си некомпетентност. Счита, че в тази хипотеза разпоредбата на чл.28 КМЧП урежда допустимост на касационния контрол върху преграждащото определение без оглед наличие на каквито и да е допълнителни основания. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло и подадената частна касационна жалба да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Гр.д.№ 343/ 2017 г. е образувано пред Разложки районен съд по предявени установителни искове от частния жалбоподател срещу К. М. К. за сумите 500 евро и 150 евро, представляващи дължими съгласно решение на Общо събрание на етажните собственици вноски от собствениците на самостоятелни обекти в сградата – за управление и поддържане на общите части и фонд резервен. Районният съд приел, че искът трябвало да бъде предявен пред съда по местоживеене на ответника, съгласно чл.4.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тъй като М. К. има такова във Великобритания и не са налице предвидените в Регламента изключения, обосноваващи компетентност на съд в друга държава – членка, то предявеният иск е недопустим поради международна некомпетентност на българския съд. По частна жалба на Е. с., Б. срещу това определение е образувано гр.д.№ 987/ 2017 г. на Благоевградски окръжен съд, който с определение от 29.09.2017 г. потвърдил преграждащия акт по същите съображения. Частната касационна жалба срещу въззивното прекратително определение е оставена без разглеждане в настоящето производство от друг състав на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд с определение по ч.гр.д.№ 4518/ 2017 г. на основание чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.3 т.1 ГПК – тъй като цената на предявените искове е под 5 000 лв.
Обжалваното определение е законосъобразно. Въззивното определение за прекратяване на производството по предявените искове не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.4 ГПК, тъй като на такова обжалване не би подлежало евентуално въззивно решение по тях. Без правно значение е, че обжалваното определение е по международната компетентност на българските съдилища. Разпоредбата на чл.28 изр.2 КМЧП, уреждаща възможността за касационно обжалване на определенията по международната компетентност на българските съдилища, не изключва нито предпоставките за допустимост на касационното обжалване, нито предпоставките за допускане на касационното обжалване. КМЧП не е международен акт в сила за Република България и няма приоритет пред другите закони, поради което не изключва разпоредбите на по-късно приетия нов ГПК. В този смисъл е установената от Върховния касационен съд съдебна практика (вж определение по ч.гр.д.№ 842/ 2018 г., ІV г.о., определение по ч.гр.д.№ 409/ 2018 г., ІІІ г.о. и цитираните в него актове).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 584 от 05.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 4518/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: