О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София, 13.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 918 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Етажна собственост на четириетажна жилищна сграда с партерно и подземно ниво, с административен адрес: [населено място], м. „А.“, [улица] срещу определение № 495 от 20. 12. 2017г. по ч. гр. дело № 4782/2017г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба на етажната собственост срещу определение № 4992 от 04. 10. 2017г. по гр.дело № 691/2017г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което производството по делото по иск с правно основание чл. 422 ГПК е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречие с императивните норми на КМЧП /чл. 28 / и със задължителната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, обективирана в определение № 432 от 22. 11. 2017г. по ч.гр.д.№ 3834/2017г. на Трето г.о. и в определение № 12 от 22. 01. 2018г. по ч.гр.д.№ 4784/2017г. на Трето г.о..
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното в настоящото производство определение, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че подадената пред него частна касационна жалба е недопустима като насочена срещу окончателен въззивен съдебен акт – преграждащо хода на исковия процес определение по дело, по което с оглед цената на иска, която е под 5 000 лв., евентуално въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК. По отношение на такова определение съгласно изричната норма на чл. 274, ал. 2 ГПК касационният контрол е изключен.
Преграждащо определение на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, но само доколкото не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Според последната от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. Нормата на чл. 28 КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентост на българския съд, не съдържа специална уредба на това производство, извън общите процесуални норми на ГПК за касационно обжалване. Това разбиране е възприето във формираната преобладаваща практика на ВКС, обективирана в: определение № 81 от 22. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 411/2018г. на Трето г.о; определение № 6 от 04. 01. 2018г. по ч. гр. д. № 5046/2017г. на Четвърто г.о.; определение № 80 от 19. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 479/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 15 от 10. 01. 2018г. по ч. гр. д. № 1/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 68 от 12. 02. 2018г. по ч.гр.д. № 410/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 88 от 22. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 420/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 593 от 08. 12. 2017г. по ч. гр. д. № 4775/2017г. на Четвърто г.о.; определение № 495 от 20. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 4782/2017г. на Трето г.о.; определение № 465 от 08. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 4519/2017г. на Трето г.о.; определение № 584 от 05. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 4518/2017г. на Четвърто г.о.;. определение № 602 от 14. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 3980/2017г. на Четвърто г.о. и др., което настоящият съдебен състав споделя. След като по изричното разпореждане на закона /чл. 280, ал. 3 ГПК/, по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция /чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК/.
Настоящото исково производство е образувано по искове за установяване на дължими разходи за поддръжка и ремонт на етажна собственост, като всеки от исковете е с цена под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК евентуално въззивно решение по тях не би подлежало на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. атакуваното, с което въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу преграждащото хода на делото първоинстанционно определение, с което производството е прекратено.
Ето защо подадената частна касационна жалба срещу определението на окръжния съд, произнесъл се в производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК срещу акт на районния съд, с който производството по исковете с правно основание чл. 422 ГПК с цена 150 евро и 500 евро е прекратено поради неподсъдността му на българските съдилища, правилно е приета за недопусутима и като такава е оставена без разглеждане.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 495 от 20. 12. 2017г. по ч. гр. дело № 4782/2017г. на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.