О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
ГР. София, 14.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.02.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3919/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. Т. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2646/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отхвърлен за размера над присъдените 1000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв. предявеният от касаторката срещу [фирма] иск с пр. осн. чл.49 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди от противоправни действия при изпълнението на възложена от ответника работа по събиране на вземания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Твърди, че в противоречие с ППВС №4/68 г. не са изтъкнати от въззивния съд обстоятелства, които да обосноват присъденото й обезщетение в минимален размер. От гледна точка на точното прилагане на закона, както и на развитието на правото следва да се разгледа въпросът може ли да се приеме за справедливо обезщетението да бъде определено в минимален размер, така че претърпелият неимуществени вреди ищец да стане длъжник на причинителя на вредите по отношение на разноските.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: В съответствие с указаното в ППВС №4/68 г. р.ІІ въззивният съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД е изследвал конкретните обстоятелства на случая – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност, степен и интензитет на причиненото страдание, възраст на увредения, обществено и социално положение и др. Приел е, че макар преживените от ищцата увреждания да не са сериозни по естеството си, начинът и обстоятелствата, при които са получени бележат картина на сериозна несигурност. В продължителен период от време ищцата е получавала сериозен брой повиквания до личния й мобилен номер и обстоятелството, че непознати за нея лица знаят този номер и други факти за личността й, вкл. адреса й, са довели до страхово състояние и обосновано изпитана несигурност. Затова въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 1000 лв. в най- пълна степен ще обезщети преживените от ищцата морални вреди.
Поставеният във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпрос не обосновава общото основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. В практиката на ВКС, на която се позовава ответникът по жалба – напр. р. по т.д. №532/09 г. на първо т.о. на ВКС, е прието, че отговорността за разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена в него и е основана на гражданско облигационно отношение, чийто състав е трикомпонентен – неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за участие в съдебното производство по спора и съдебен акт за присъждане на разноските с оглед на резултата от спора. Отговорността за разноски в гражданския процес е обективна отговорност, а не отговорност за вреди предвид обхвата й, изчерпващ се единствено с направените разноски и е невиновна. Отговорността за разноски не е отговорност за вреди при злоупотреба с процесуални права по см. на чл.3 ГПК. При тези разяснения в практиката по чл.290 ГПК съдържащата се във въпроса съпоставка на размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, присъдено по съществото на спора, с размера на деловодните разноски не сочи на предпоставки за допускане на касационно обжалване на посоченото от касатора основание.
Въпросът обаче смислово може да се приеме като искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение, присъдени на ответника, по което следва да се произнесе въззивният съд на осн. чл.248 ГПК, като съобрази и приетото преди влизане на решението в сила изменение на чл.78, ал.8 ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС пна РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2646/16 г. от 12.05.16 г. в обжалваната отхвърлителна за иска част.
Осъжда П. К. Т. да заплати на [фирма], [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение за това производство в размер на 100 / сто/ лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК, ред. ДВ бр.8/17 г..
Връща делото на въззивния съд за произнасяне по съдържащото в касационната жалба и изложението към нея искане за изменение /намаляване/ на разноските, присъдени на ответника за юрисконсултско възнаграждение с въззивното решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: