O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 14.03. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 560 / 2016г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК..
..
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8171/28.12.2015 г. на Д. З. Ж. чрез адв. П. С. срещу определение № 865 от 18.12.2015 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр. д. № 651/2014г., с което е потвърдено определение № 3738 от 28.10.2015 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2346/ 2015 г. за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на гр. д. № 2375/2015г. по описа на същия окръжен съд с влязло в сила решение.
Жалбоподателката иска отмяна на обжалвания акт като неправилен. Поддържа, че не е налице преюдициалност на спор по ревандикационен иск спрямо спор по иск за опразване на помещение, основан на договор за заем за послужване. Изтъква, че евентуалното отричане на правото на собственост на заемодателката не може да се отрази върху съществуването на вземането и по заема за връщане на вещта. В отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване формулира въпросите за това дали собствеността върху имота е от значение в спора за връщането му по договор за заем за послужване, както и дали правото на собственост на заемателя върху имота е противопоставимо на правото на заемодателя да получи обратно вещта при изтичане срока на заемния договор. Като специално основание се навежда това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, подкрепено с представена практика на ВКС по реда на ГПК ( отм.) и по реда на чл. 288 ГПК.
Ответната страна, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не е изразила писмено становище по жалбата.
Съставът на ВКС, IV –то г.о., намира жалбата за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване, като преграждащ и по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване като условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява следното:
Първоинстанционното производство по гр. д. № 2346/ 2015 г. по описа на Варненския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК на настоящата жалбоподателка срещу А. Й. Й. за установяване спрямо последната, че дължи, на основание договор за заем за послужване сключен между двете, предаване на държането върху предоставения и за безвъзмездно ползване жилищен апартамент, на ищцата. Искът е предявен при условията на чл. 415, ал. 1 ГПК след като ответницата е възразила срещу издадена от Варненския районен съд по гр. д. № 5018 2015 г. заповед № 2600/ 08.05.2015 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за предаване фактическата власт върху жилището. Въводът в имота, по силата на допуснатото незабавно изпълнение, е осъществен след възражението преди завеждането на исковата молба. С отговора на исковата молба ответницата е възразила, че тя е собственик на имота, поради което облигационното по своя характер право на заемодателката за връщане на имота и е непротивопоставимо. Пак с отговора, е поискала и спиране на производството по гр. д. № 2346/ 2015 г., с довод за висящо пред същия окръжен съд друго производство по предявени от нея обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу праводателя на заемодателката за нищожност на договора, с който му е прехвърлила жилището и чл. 108 ЗС срещу ищцата за признаване правото и на собственост и предаване на владението. С определение от 28.10.2015 г. Варненският окръжен съд е спрял производството по иска по чл. 422 ГПК.
За да направи извод за наличие на връзка на преюдициалност и потвърди първоинстанционното определение, Варненският апелативен съд е приел, че евентуалното уважаване на исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС е от значение за основателността на иска по чл. 422 ГПК, в т.ч. относно преценката за противопоставимостта на правото на заемодателката – ищца срещу правото на ответницата като собственик да владее и да ползва имота.
При тези мотиви на въззивния съд, изведените от касатора въпроси се явяват обуславящи – те са включени в предмета на делото и по тях е налице произнасяне от страна на въззивния съд. Това обаче не е достатъчно, за да се допусне касационен контрол на обжалваното определение, защото като обща предпоставка обуславящият въпрос се проявява само в кумулативна даденост с поне една от т.нар. специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1 – т. 3 ГПК. Представената от жалбоподателката практика не може да обоснове наличие на наведената предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На първо място, представените определения № 795 от 09.07.2010 г. на ВКС, IV -то г.о. по гр. д. № 1066/2010 г. и № 711 от 02.06.2014 г. на ВКС III- то г.о. по гр. д. №1935 2014 г. по реда на чл. 288 ГПК, не съставляват практика по смисъла на посоченото основание, защото са постановени в особено, уредено като отделно производство, което има за предмет въпроса за допускане на касационниото обжалване и изследване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съжденията, които съставите на ВКС излагат във връзка с въпросите, по които не допускат кассационното обжалване, не обвързват по –долните съдилища, нито се явяват разрешения по съществото на материално- или процесуално-правния спор между страните – те имат единственото предназначение да са източник на информация за касатора с оглед на твърденията му по съществото на жалбата и за пороците на атакувания въззивен акт. От представените решения, решение № 299 от 29.04.2004 г. на ВКС, II-ро г.о. по гр.д. № 556/ 2003 г. касае хипотеза различна от настоящата, така е негодно да обоснове чл. 280, ал. 1 , т. 2 ГПК. То касае случай на иск по чл. 249 ЗЗД, срещу който възражение за собственост върху вещта от страна на заемателя не е правено – спорът в посоченото решение е дали договорът за заем е бил доказан и кой е искът, с който, с оглед на конкретните обстоятелства, следва да се защити ищецът- иск по чл. 249 ЗЗД или по чл. 108 ЗС. И второто представено решение № 1168 от 13.10.2008 г. на V тo- г.о. по гр. д. № 4979/ 2007г. е неотносимо, зашото се отнася до хипотеза, различна от настоящата- спорът отновo / както в предходното решение/ е за това бил ли е отдаден имотът по договор за заем и доказана ли е облигационната връзка, следователно и то не може да обоснове предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид всичко изложено дотук, обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол, поради което Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 865 от 18.12.2015 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр. д. № 651/2014г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: