6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
[населено място] 14.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2485/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Карина – Т – Тони Тонев“/н/, Т. В. Т. и К И. Т. против решение №77/19.04.2018г. по в.т.д.№411/17г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №3/30.03.2017г. по т.д.№3/16г. на Окръжен съд Разград в частта,с която по предявени от синдика на ЕТ „Карина – Т – Тони Тонев“/н/ искове с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ“Карина – Т – Тони Тонев“ три договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариални актове №№162,158 и 159 от 29.11.2013г.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението, поради произнасяне по непредявен иск /такъв по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ/, както и поради недопустимост на иска,предявен срещу К Т., за Ѕ от имотите, представлявали семейна имуществена общност към датата на извършване на сделките. Навеждат се и оплаквания за неправилност на въззивното решение /поради необоснованост/,основани на твърдения за липса на доказани елементите от фактическия състав на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ.
Ответникът по касация – синдикът на ЕТ „Карина – Т – Тони Тонев“/н/ /ищец в първоинстанционното производство / поддържа в писмения си отговор становище за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания срещу решението на апелативния съд.
„Интра сити бъс“ЕАД не се ангажира със становище.
Върховен касационен съд,състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат, Варненски апелативен съд, сезиран с въззивна жалба на ответника „Интра сити бъс“ЕАД, е приел за безспорни обстоятелствата по извършването в полза на въззивника на разпоредителните сделки с имущество на едноличния търговец и осъществяването им в подозрителния период по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ – в двугодишния срок преди подаването на молбата по чл.625 ТЗ,но след датата на неплатежоспособността /01.06.2011г./. Като спорен пред въззивната инстанция е определен единствено въпросът налице ли е неравностойност на разменените по сделките с недвижимите имоти престации. При формиране на изводите му за значително надвишаване по стойност на даденото от несъстоятелния търговец и полученото насрещно плащане въззивният съд се е позовал на приетите в производствата пред двете инстанции заключения на съдебно- технически експертизи. Съобразил е като релевантни за съпоставката продажната цена на имотите и тяхната пазарна оценка,приемайки за неоснователно възражението на въззивника,че като база за сравнение следва да се приеме балансовата стойност на имота,аргументирайки се с това,че последната представлява стойност, по която търговецът отразява актива в счетоводния си баланс като разлика между отчетната му стойност и начислената към момента амортизация. Обосновано е наличието на предпоставката на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ с констатацията,че пазарната цена на първия недвижим имот надхвърля почти десет пъти договорената продажна такава,а пазарните оценки на втория и третия от имотите са в повече от половината над цените ,по които са продадени.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторите обосновават приложимост на общото основание за допустимост на касационното обжалване с въпросите „Налице ли е значително надхвърляне на даденото спрямо полученото, когато цената /полученото/ по продажба на имот е в границите между установена максимална и минимална цена по сключени сделки за подобни имоти в близки периоди,но се различава от установената средна цена по същите сключени сделки?“ и „Следва ли да се разглежда иск по чл647 ал.1 т.3 ТЗ за относителна недействителност на сделка с Ѕ идеална част от недвижим имот,собственост на съпруг-недлъжник на едноличен търговец – длъжник?“. Първият от въпросите касаторите считат за такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/ , а втория – за решен в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в решение №229/08.06.2010г. по търг.д.№37/2009г. на второ т.о. и с дадените в т.1 б.“а“ и б.“б“ на тълкувателно решение №2/27.12.01г. по т.д.№2/2001г. на ОСГК на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.
Настоящият състав на Върховен касационен съд по въведеното с касационната жалба оплакване за недопустимост на въззивния съдебен акт и с оглед служебната му ангажираност за допускане на обжалването при наличие на вероятност за такава /съобр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ не намира да са налице предпоставките за приложението на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК. Въведените в предмета на спора с исковата молба,предявена от синдика на едноличния търговец в несъстоятелност, твърдения за извършени от длъжника след датата на неплатежоспособността /01.06.2011г./ – на 29.11.2013г. разпоредителни сделки с недвижимите имоти в полза на трето лице; че с тях едноличният тълговец се е опитал да увреди масата на несъстоятелността и имуществените интереси на кредиторите, отчуждавайки имотите на значително занижени цени, при нееквивалентност на престациите, както и заявеният петитум – да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сключените между ответниците сделки, като се приеме,че даденото по тях значително надхвърля по стойност получената насрещна престация /на купувача – ответник „Интра сити бъс“ЕАД/, обосновават правна квалификация на така предявените искове по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. Както първоинстанционният,така и въззивният съд в съдебните си актове са разгледали и са се произнесли съобразно наведените от синдика, легитимиран, съобразно разпоредбата на чл.649 ТЗ, да предявява специалните отменителни искове по чл.647 ТЗ, фактически обстоятелства, които определят предмета на спора и относимата към него правна норма, на основание на която съдът дължи произнасяне. Това изключва извод за произнасяне по непредявен иск, водещо до порок на съдебното решение – неговата недопустимост.
Не е налице и вероятна недопустимост на исковете по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, предявени срещу ответник К И. Т.. Същата е участвала в сделките по прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти.В качеството й на страна по тях, тя се явява необходим другар на ответниците – другия продавач – съпруга й – едноличен търговец и купувача по предявените срещу тях искове за прогласяване на относителната недействителност на сделките и следва да бъде обвързана от силата на пресъдено нещо в отношенията й с тях.Това обуславя надлежната й процесуална легитимация и правния интерес на синдика от предявяването на исковете и срещу нея. Дали половината от отчужденото имущество,притежавано към момента на отчуждаването от двамата съпрузи в бездялова общност, прекратена с откриването на производството по несъстоятелност на едноличния търговец – съпруг, би могло да служи за обезпечение в полза на кредиторите на несъстоятелността, е въпрос по същество и касае материално-правната легитимация на съпруга-недлъжник,респ. – основателността на иска,предявен срещу нея в упражняване потестативното право на синдика да иска прогласяване на относителна недействителност на сделките спрямо цялото имущество.
От формулираните в изложението два въпроса нито един не осъществява общия критерий за допустимост. Изходът на спора не е обусловен от извод на въззивния съд, основан на констатация,че продажната цена на имотите е в границите между минималната и максималната цени по сключени сделки за подобни имоти. Такъв довод касаторите и не са въвеждали в предмета на спора. Същите не са взели участие във въззивното производство, инициирано по жалба на ответника “Интра сити бъс“ЕАД и не са се позовавали на съответни, кореспондиращи с въпроса констатации по заключението на вещото лице, назначено в това производство. Поради това и съответно разрешение на въпроса отсъства във въззивното решение. Соченият от касаторите във връзка с поставения първи въпрос допълнителен критерий по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е обоснован като приложим по причините и с целите, разяснени в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно постановеното в него, правният въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или, за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика при приложението на конкретна законова разпоредба,нуждаеща се от промяна, липсват. Не се сочи непълнота на закона при уреждането на конкретно правоотношение,нито негова неяснота или противоречие.
Вторият въпрос също не изпълнява функциите на обща предпоставка за допустимост на обжалването пред касационната инстанция.Възражение за неоснователност на предявените искове спрямо Ѕ от недвижимите имоти, притежавани от съпругата-недлъжник в условията на СИО към момента на прехвърлянето им в полза на третото лице, което да е следвало да бъде разгледано от съдилищата,не е правено от касаторите. Въззивният съд поради това нито е бил длъжен , нито се е произнасял по такъв довод. Цитираната в обосноваване приложимост на допълнителен критерий по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК съдебна практика приемаща,че съпругът – нетърговец не отговаря солидарно за задълженията,поети от едноличния търговец във връзка с осъществяването на търговската му дейност и, че при предявен иск по чл.135 ЗЗД поетите от търговеца задължения се считат обезпечени само с Ѕ от общото имущество на съпрузите, поради което относителната недействителност не може да обхваща разпореждането и на съпруга-недлъжник не дава отговор на конкретно поставения в хипотезата на иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ въпрос, поради което противоречие с тази практика не се обосновава. Дори да се приемат за приложими дадените в решението по чл.290 ГПК разрешения , поради сходство в правната природа на иска по чл.135 ЗЗД с този по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, липсата на обуславящ характер на въпроса /доколкото само изрично произнасяне в противоречие с дадени вече задължителни разрешения би могло да обуслови положителен изход във фазата по допустимост/ е достатъчно основание за отказ въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което на касаторите бъде отказан достъп до касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.
С отговора на касационната жалба насрещната страна Я. К. – синдик на едноличния търговец, е направил искане за присъждане на разноски в касационното производство. Представил е адвокатско пълномощно за упълномощаване на адв.Ц. да подпише и подаде отговор на касационна жалба по т.д.№411/17 г. по описа на Апелативен съд Варна при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лв.,платимо по банков път. Представено е преводно нареждане за сумата 5400 лв., наредена от името на ЕТ“Карина-Т-Тони Тонев“/н/ в полза адв. Ц.,но като основание за плащането в него е вписано договор за правна защита срещу определение №159/13.07.2018г. на ОС Разград.При тези данни настоящият състав намира,че не са налице доказателства за направени от ответника по касационната жалба разноски за производството пред ВКС по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №77/19.04.2018г., постановено по в.т.д.№411/17г. на Варненски апелативен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.