1
5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 15.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3118 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Я., С. К, А. Я., подадена чрез пълномощника им адв. В. Г. Д., против решение № 22 от 09. 03. 2018 г. по в. гр. д. № 13/2018 г. на Силистренския окръжен съд, ГО в частта с която след частична отмяна на решение № 184 от 27. 11. 2017 г. по гр. д. № 124/2017 г. на Добричкия районен съд е отхвърлен предявеният от А. Я., С. К. и А. Я. против Б. Х. Е. и Ю. Б. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху нива с площ от 35 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], м. „К.“, съставляваща имот № ….. по плана за земеразделяне, и е уважен предявеният от Ю. Б. Х. против А. Я., С. К. и А. Я. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че Ю. Б. Х. е собственик по давност на описания недвижим имот.
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поради необоснованост и поради противоречие с чл. 79 ЗС. Иска се отмяна на решението, уважаване на иска по чл. 108 ЗС и отхвърляне на насрещния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Б. Х. Е. и Ю. Б. Х., чрез пълномощния им адв. П. Н., изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 108 ЗС, отхвърляйки същия, и в частта по насрещния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, уважавайки същия, съставът на въззивния съд е приел, че ищците не са собственици на процесния земеделски имот. Дори и да са придобили същия на твърдените основания – наследяване на М. М. Х. (М. Я.) и възстановяване на собствеността с решение № 06А/20. 04. 2000 г. на ПК – [населено място], са изгубили правото си на собственост, тъй като същото е придобито от ответника Ю. Б. Х. по давност, чрез упражнявано от 2000 г. до 19. 03. 2015 г. (подаване на исковата молба) непрекъснато, явно и необезпокоявано владение.
Този извод е основан на ангажираните от ответника по първоначалния и ищец по насрещния иск Ю. Х. гласни доказателства – показанията на свидетелите Е. А., Б. Е., разпитвани в първата и във въззивната инстанция, според които от 20 години Ю. Х. обработва процесната нива. Всяка година я засаждал с жито, слънчоглед, зеле, зеленчуци и я обработвал, а през последните 5-6 години засадил и орехи. Никой друг не е стопанисвал имота. Никой от наследниците на М. Х. не е искал наем за ползване на нивата, нито е предявявал собственически или други претенции към имота. През 2000 г. бащата на Ю. Б. Х. купил нивата от наследодателя на ищците, който живеел в Турция и с когото били далечни роднини. За нивата били платени около 7000 лв. на няколко вноски – за плащането на две от вноските пътувал до Турция, а последната заплатил на наследници на продавача в [населено място]. През 2015 г. наследници на М. М. Х. отишли в кметството в [населено място] да се интересуват за гори и земеделски земи на М. Х.. Казали, че се интересуват за гора, лозе, овощна градина на наследодателя им. Казали, че не търсят нива, тъй като е продадена. С н.а. № …../….. 2000 г. имотът бил продаден от М. М. Х. чрез пълномощник Б. Х. Е. на Ю. Б. Х.. Договорът е обявен за недействителен на основание чл. 42 ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт (срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта по този иск не е подадена касационна жалба и същото е влязло в сила).
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК се поставят следните въпроси:
„1. Следва ли да се приеме за установено, че едно лице е придобило недвижим имот на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – по давностно владение чрез упражняване на владение за период по-дълъг от 10 години при условие, че през времето през което е упражнявал владение върху имота е бил собственик на същия на друго правно основание (договор за покупко-продажба).
2. Какви действия следва да демонстрира третото лице-купувач по договор за покупко-продажба по отношение на собствениците на недвижим имот като се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност и как тия действия да са доведени до знанието на собствениците, които живеят в чужбина.
3. Следва ли да се кредитират безпротиворечиво като безпристрастно дадени свидетелски показания при наличие на близки /икономически или роднински/ отношения със страна по делото ако противоречат на събраните доказателства по делото.“
Твърди се противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2012 г., ТР № 4/2012 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: решение № 594 от 4. 12. 2009 г. по гр. д. № 3139/2008 г., 2 г.о., решение № 174 от 28. 10. 2010 г. по т. д. № 1085/2010 г., решение № 91 от 02. 07. 2010 г. по т.д. № 713/2010 г. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Твърди се и противоречиво разрешаване на въпросите от съдилищата, във връзка с което се соча две решения на окръжни съдилища – решение от 2. 07. 2014 г. по в. гр. д. № 582/2013 г. на Софийския окръжен съд и решение № 465 от 15. 11. 2013 г. по в. гр. д. № 528/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
Първият въпрос касае възможността да се придобие по давност недвижим имот, придобит от владелеца на друго предхождащо придобивно основание и без така придобитото право да е изгубено. Такъв спор не е включен в предмета на делото, не е обсъждан от въззивния съд, нито е обусловил решаващите му изводи. Съдът не е приел и въобще не е обсъждал възможността правото на собственост върху една и съща вещ да се придобие от едно и също лице на две различни основания, осъществили се последователно във времето, ако след осъществяване на първото правото на собственост не е било изгубено. Въпросът няма връзка и с фактите по настоящото дело – договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 39/20. 07. 2000 г., е обявен за недействителен на основание чл. 42 ЗЗД, по отношение на наследниците на прехвърлителя и не е породил прехвърлително действие за приобретателя по недействителната сделка Ю. Б. Х..
За яснота следва да се допълни, че по поставения въпрос има формирана непротиворечива практика на ВКС, служебно известна на настоящия състав, според която правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание (решение № 159 от 1. 07. 2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 161 от 14. 12. 2017 г. по гр. д. № 475/2017 г. на ВКС, 1 г.о. и др.). Обжалваното въззивно решение не съдържа извод в обратния смисъл.
Вторият въпрос е фактически, а не правен. Не е доказано и разрешаването му в противоречие с цитираната от касатора практика. Решение № 594 от 4. 12. 2009 г. по гр. д. № 3139/2008 г., 2 г.о. обсъжда въпрос, свързан с приложимостта на оборимата презумпцията по чл. 69 ЗС в случаите, при които владелецът основава владението си на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. По т.д. № 1085/2010 г. по описа на ВКС, 1 т.о. и по т.д. № 1085/2010 г. по описа на ВКС, 2 т.о. са постановени определения по чл. 288 ГПК, с които са разгледани въпроси, напълно различни от поставените. Не бе открит постановен акт на ВКС с посочения от касатора вид на акта, номер и дата на постановяването му, номер и вид на делото, по което е постановен – решение № 174 от 28. 10. 2010 г. по т. д. № 1085/2010 г. не съществува. Липсва противоречие и с постановките на ТР № 4/17. 12. 2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/6. 08. 2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Третият въпрос е процесуалноправен и не е обсъждан в нито едно от цитираните в изложението и в касационната жалба тълкувателни решения, нито в цитираната казуална практика.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси. По същите има формирана богата практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, която не се нуждае от осъвременяване или коригиране като неправилна.
Към подаване на касационната жалба основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на нормата до влизане в сила на ЗИД ГПК (ДВ бр. 86/) – противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата е отпаднало, поради което не следва да се обсъждат посочените в изложението две решения на окръжни съдилища. А и към жалбата и изложението не са представени преписи от тези решения.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните части. При този изход на делото жалбоподателите А. Я., С. К. и А. Я. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба Б. Х. Е. и Ю. Б. Х. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 09. 03. 2018 г. по в. гр. д. № 13/2018 г. на Силистренския окръжен съд, ГО в частта с която след частична отмяна на решение № 184 от 27. 11. 2017 г. по гр. д. № 124/2017 г. на Добричкия районен съд е отхвърлен предявеният от А. Я., С. К. и А. Я. против Б. Х. Е. и Ю. Б. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху нива с площ от 35 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], м. „К.“, съставляваща имот № ….. по плана за земеразделяне, и е уважен предявеният от Ю. Б. Х. против А. Я., С. К. и А. Я. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че Ю. Б. Х. е собственик по давност на описания недвижим имот.
ОСЪЖДА А. Я., С. К. и А. Я. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба Б. Х. Е. и Ю. Б. Х. общо сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: