О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 16.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2690/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Г. чрез неговия пълномощник адв. И. Н., против въззивно решение № 6010 от 18.11.2016 г. по в.гр.д. № 653/2016 г. на Окръжен съд- Благоевград. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд е излязъл извън рамките на доводите и възраженията на страните и извън основанията за неправилност на първоинстанционното решение, наведени с въззивната жалба.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ При неоспорване от страна на ответника и при липса на спор между страните относно идентичността на спорния имот с този, предмет на отчуждително производство, в правомощията на съда ли е да приеме, че липсва такава идентичност. 2/ Ако е допустимо и без възражение въззивният съд да се произнася по въпроса за идентичност на имотите, следва ли да назначи служебно техническа експертиза, щом намира, че този въпрос не е изяснен от приетата пред първата инстанция. 3/ Допустимо ли е съдът да се произнася с решение по съществото на спора, след като приема, че въпросът за идентичността на имотите е останал неизяснен по делото. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация [община] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 4661 от 13.06.2016 г. по гр.д. № 1341/2015 г. на Районен съд- Благоевград, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от П. Г. Г. против [община] иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че на основание наследство и присъединено давностно владение ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.608.105 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ 892 кв.м, номер по предходен план 4089 в кв. 188.
За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че по силата на съдебна спогодба от 1937 г., наследодателят на ищеца Г. Д. Г. е придобил две къщи заедно с двор в [населено място], с общо пространство от около 2 дка, при съседи : от две страни А. Г., собствен двор, и от две страни път. Към момента на спогодбата е действал регулационен план от 1939 г., в който имотът е заснет с пл.№ 96, за който е бил отреден парцел VІІІ- 96 в кв.7. Едната от паянтовите жилищни сгради с по- голямата си част попада в съседния имот пл.№ 97, също собственост на Г. Г., за който е бил отреден парцел VІІ- 97.
Установено е по делото, че по следващия план, одобрен през 1955 г., парцели VІІ-97 и VІІІ- 96 попадат в границите на имот пл.№ 2729 в кв. 188, целият с площ 2 946 кв.м, за който по регулация са били отредени пет парцела- ІІ, ІV, V, VІ и VІІ, с обща площ на парцелите 3 394 кв.м. В разписната книга към този план парцели №№ V и VІ били записани на името на наследодателя Г. Д. Г., но за парцел VІІ-2729 няма попълнен собственик. Този парцел е идентичен със спорния имот. В следващия план от 1978 г. той бил заснет с пл.№ 4089, записан на Г. Г. и попада в парцел ІІІ в кв. 188, отреден за жилищен комплекс. През 1983 г. е започнала процедура по З. /отм./ по отчуждаване на имот пл.№ 4089. Издадени са заповед за отчуждаване на имота от наследниците на Г. Г. – К. Г., Е. Р., Д. Г. и П. Г.. През 1984 г. след отмяна по съдебен ред на предходната заповед, е издадена нова, с която е определено К. Г. и Е. Р. да бъдат обезщетени имотно с жилища в новострояща се Ж., а П. и Д. Г. да бъдат обезщетени парично. Установено е също, че през 1967 г. Г. Г. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност на парцел VІ- 2729, и през същата година учредил върху него право на строеж на своя син Д. Г..
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел, че не се установява парцел VІІ-97 по плана от 1939 г. да е идентичен с имота, получен от наследодателя на ищеца по силата на съдебната спогодба от 1939 г. На следващо място е направил извод, че не се установява и ищецът да е упражнявал фактическа власт върху парцел VІІ- 2729 по плана от 1955 г. Изводът е обоснован с това, че в границите на имот пл.№ 2729 наследодателят е имал и други имоти, а също и че разпитаните по делото свидетели не са посочили в какво точно се е изразило ползването на парцела, дали същият е бил ограден и пр. В обобщение съдът е заключил, че събраните по делото доказателства не установяват Г. Г. и неговите наследници да са упражнявали фактическа власт върху имота от 1939 г. до момента на отчуждаването, респ. да са били собственици на отчуждения имот, поради което е безпредметно да се изследва дали са били налице останалите предпоставки на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху него.
Видно от отговора на исковата молба, подаден от ответника [община] в срока по чл. 131 ГПК, спор за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към 1983 г. не е повдиган. Тезата на ответника е била, че имотът е отчужден по реда на З., собствениците са обезщетени, поради което същият на това основание е станал държавна собственост, а в последствие при действието на ЗМСМА и ЗОбС е преминал в собственост на общината. Доводи и възражения в тази насока не са наведени и във въззивната жалба.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, които обобщени се свеждат до задължението на въззивния съд да се произнесе по правния спор в рамките на наведените от страните доводи и възражения, и в пределите, очертани с въззивната жалба, и може ли съдът да отхвърли предявения иск поради недоказаност на факти, които не са били спорни между страните. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, видно от представените от жалбоподателя решения.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6010 от 18.11.2016 г. по в.гр.д. № 653/2016 г. на Окръжен съд- Благоевград.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 107 лв.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: