4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София, 16.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 995 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Е. Д. М. (подадена чрез назначения му от съда процесуален представител адв. И. В.-П.) срещу определение № 3658/19.02.2020 г., постановено по частно гр. дело № 16894/2019 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (потвърдено е) първоинстанционното разпореждане № 290812/02.12.2019 г. по гр. дело № 38186/2019 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е върната исковата молба на жалбоподателя, по която е било образувано същото първоинстанционно гр. дело – по иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 от ГПК.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение.
В изложението към частната касационна жалба (също подадено чрез адв. В.-П.), като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли да се съобщава на страната актът на съда, с който се продължава срок на основание и по реда на чл. 63 от ГПК; и 2) следва ли да се приеме, че страната не е положила процесуално нужните усилия да следи сама дали искането ? за продължаване на срока е уважено, след като на същата не е осигурен нужният достъп до делото, с оглед възможността ? да ангажира защита в процеса. От страна на жалбоподателя се сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като се твърди тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да се излагат каквито и да било съображения и доводи в тази насока. Напълно бланкетно се сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като също единствено се твърди, че обжалваното въззивно определение било очевидно неправилно.
Релевантните обстоятелства по делото, приети за установени и от въззивния съд, са следните: С разпореждане от 16.10.2019 г. първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя-ищец за отстраняване в едноседмичен срок на нередовностите на исковата му молба (да посочи трите имена на ответника; да уточни действията, с които е извършено процесното престъпно обстоятелство – набедяване, кога са извършени тези действия и пред кой орган; да посочи номера на прокурорската преписка и акта на прокурора, за които твърди да е прекратено наказателното производство за това престъпление). Препис от това разпореждане е редовно връчен на 22.10.2019 г. на назначения процесуален представител на касатора-ищец. С молба от 29.10.2019 г. (в последния ден от срока) процесуалният представител е поискал продължаване на срока, поради това, че ищецът изтърпява мярка за неотклонение в следствения арест и комуникацията с него е затруднена, а същата е необходима за изпълнението на дадените указания. С разпореждане от 01.11.2019 г. първоинстанционният съд е продължил срока с една седмица, считано от 04.11.2019 г., т.е. – до 11.11.2019 г. С обжалваното пред въззивния съд разпореждане от 02.12.2019 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на жалбоподателя, като е констатирал, че и до момента на постановяване на това разпореждане, дадените указания не са изпълнени.
При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е намерил за неоснователни твърденията и доводите на процесуалния представител на касатора-ищец, че не му била предоставена възможност да се информира за акта на първоинстанционния съд за продължаването на срока и да изпълни дадените указания. В тази връзка СГС е изложил съображения, че дори и да се приемат за верни твърденията, че делото не било достъпно в деловодството до 01.11.2019 г., то от тази дата до изтичането на продължения срок на 11.11.2019 г. процесуалният представител на ищеца е имал възможност в течение на 10 дни да се консултира с последния, да се запознае с разпореждането за продължаването на срока и да организира защитата на ищеца, за което той не е бил възпрепятстван в рамките на продължения срок. Позовавайки се на практиката на ВКС по приложението на чл. 63, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е приел също, че за съда не съществува задължение да съобщава на страната постановения от него акт за продължаването на срока. По тези съображения, въззивният съд е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщането на исковата молба на ищеца, като е изтъкнал, че в период от повече от две седмици указанията на съда за отстраняване на нередовностите ? не са били изпълнени, включително – в рамките на продължения срок, както и че след изтичането на последния – в нов 20-дневен период до постановяването на разпореждането за връщането на исковата молба, от страна на касатора-ищец не е искано ново продължаване на срока или неговото възстановяване.
Настоящата касационна инстанция намира, че при установените по делото обстоятелства и при липсата на твърдения от страна на самия касатор-ищец, след 01.11.2019 г. и до изтичането на продължения срок на 11.11.2019 г. процесуалният му пълномощник отново да не е имал достъп до делото в деловодството на първоинстанционния съд, то следва да се приеме, че такъв достъп през този 10-дневен период е бил осигурен. При това положение, вторият процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението към частната касационна жалба, не е обуславящ правните изводи на въззивния съд (и конкретно – изводът му, че през същия 10-дневен период не е била възпрепятствана възможността за запознаване с разпореждането за продължаването на срока и за организиране защитата на ищеца); респ. – този процесуалноправен въпрос е без значение по делото и не съставлява в случая общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК (т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Първият процесуалноправен въпрос, формулиран от страна на касатора, е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като СГС го е разрешил в пълно съответствие с практиката на ВКС (т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно тази трайно установена практика, израз на която е и посоченото от въззивния съд определение № 147/15.03.2010 г. по ч. гр. дело № 84/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, съдът няма задължение да съобщава на страната акта си за продължаването на срока по реда и на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, а страната сама следва да следи за постановяването на този акт, тъй като той не подлежи на самостоятелно обжалване, и тъй като в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ГПК са посочени както началото на продължавания срок (изтичането на първоначалния), така и неговата минимална продължителност (не по-кратък от първоначалния).
От гореизложеното следва, че напълно несъстоятелно е и изцяло бланкетното твърдение от страна на жалбоподателя за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
В заключение – касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3658/19.02.2020 г., постановено по частно гр. дело № 16894/2019 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: