О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
гр. София, 17.03.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3223 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 2435 от 4.04.2019 год. по гр. д. № 14999/2017 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 22.06.2017 год. по гр. д. № 53222/2014 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. Н. И. срещу Столична община иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищцата е собственик на имот с площ 48 кв. м., съставляващ реална част от имот с идентификатор №*** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, която реална част е защрихована с червен цвят на скицата на л. 80 от първоинстанционното производство /приложение № 4 към съдебно-техническата експертиза/ и заключена между т. т. А, Б, В и Г, неразделна част от решението, поради грешка в кадастралния план.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата Й. Н. И., чрез пълномощника й адвокат Д. Б. от САК, с оплаквания за неправилността му поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това бъде постановено друго решение, с което искът бъде уважен. Касаторката претендира присъждане на направените разноски по делото пред трите инстанции.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката формално се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Липсват формулирани правни въпроси, а изложените съображения преповтарят тези на касационната жалба за неправилност на изводите на въззивния съд за неоснователност на иска. Касаторката се позовава на придобивното основание от 1945 год., легитимиращо наследодателя й Н. Я. за собственик на придобития имот от 412 кв. м. и наследствено правоприемство, както и на липсата на основания ответната община да се легитимира като собственик на спорната част от този имот, неправилно заснет в улицата след одобряване на регулационния план от 1977 год. Неправилно и необосновано съдът приел, че наследодателят й не е придобил по покупко-продажба спорния имот, като се позовава на съдържанието на представения нотариален акт. Счита, че изводът в решението противоречи и на конституционните разпоредби относно частната собственост.
Въпреки позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторката не сочи противоречива съдебна практика.
Ответната Столична община, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. С., в представения писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Иска въззивното решение да се остави в сила и й се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в редакцията на закона по изменението с ДВ бр. 49/2014 год., при действието на който е подадена исковата молба, като спорът е по повод твърдяната от ищцата допусната грешка в кадастралната карта на [населено място] от 2010 год., изразяваща се в неправилно заснемане на реална част от 48 кв. м. от нейния имот *** в имот с идентификатор ***.
Съдът приел липсата на спор между страните относно обстоятелството, че наследодателят на ищцата Н. Я. и придобил чрез покупко-продажба описания в нотариалния акт № */1945 год. недвижим имот, който към момента на придобиването му не е бил в регулация. Установено е от приетото заключение, че за местността е имало изготвен кадастрален план от 1943 год., в който имотът на ищцата с идентификатор *** по действащата кадастрална карта е представлявал имот пл. № * с площ 364 кв. м. Вещото лице е приело, че във всички кадастрални и регулационни планове имотът е бил в непроменени граници, като южно от него във всички планове е заснета съществуващата към момента улица. Установено е, че уличната регулация по плана от 1984 год. е приложена, като границата между улицата и имота на ищцата не е променяна от 1943 год. С оглед на това е установено от вещото лице, че имотът на ищцата точно и вярно е отразен в кадастралната карта, което кореспондира със съдържанието на нотариалния акт относно площта му, включваща спорната площ от 48 кв. м. като попадаща в улицата. Тази реална част не е придобита от наследодателя на ищцата, респ. последната не се легитимира за собственик на същата, поради което и правилно не е отразена в кадастралната карта като част от имота с идентификатор ***. Липсата на грешка в кадастралната карта е обосновала извода за неоснователност на предявения иск и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Следователно, решаващото съображение за неоснователността на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е установеното от заключението на експертизата обстоятелство за липса на промяна в границата между имота на наследодателя на ищцата и съществуващата при придобиването му улица от южната му страна, считано от отразяването в кадастралния план от 1943 год. и в последващите регулационни планове от 1977 год. и 1984 год., по който е и приложена уличната регулация. При това положение спорната част с площ 48 кв. м. не представлява част от имота на наследодателя на ищцата, респ. на последната, за да се приеме, че е налице грешка в заснемането му в имота, отреден по плана за улица. Изводът на съда е обоснован с установеното от събраните доказателства заснемане на имота по КК в границите, съществували по кадастралния план от 1943 год.
При тези съображения на съда позоваването на касаторката на очевидна неправилност на въззивното решение е неоснователно. В обжалваното решение съдът не е приложил закона в неговия противоположен смисъл, нито спорът е решен въз основа на несъществуваща или отменена законова разпоредба, нито обжалваното решение е постановено при нарушение на основни начала на гражданския процес или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Липсата на изброените пороци при прочита на обжалваното решение изключва извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, а също не са налице и останалите основания за служебно допускане на касационно обжалване – вероятна нищожност или недопустимост на решението /чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК/.
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК е прието, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая касаторката не поставя такъв конкретен правен въпрос, нито настоящата инстанция може да изведе или уточни такъв от обстоятелствената част на изложението, съобразно правомощието й по цитираното тълкувателно решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото като общо основание само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, без да се разглеждат допълнителните основания за това. В случая наличието на сочената от касаторката хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е и обоснована, тъй като липсва позоваване на противоречива съдебна практика. Поради това и релевираното основание не е налице и касационното обжалване на въззивното решение не може да се допусне.
При този изход касаторката следва да заплати на ответната страна разноски за настоящето производство в размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2435 от 4.04.2019 год. по гр. д. № 14999/2017 год. на Софийски градски съд по подадената от Й. Н. И., чрез пълномощника й адвокат Д. Б. от САК, касационна жалба.
Осъжда Й. Н. И., ЕГН [ЕГН] да заплати на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: