О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
Гр. София, 19.06.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 2201 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. Л. срещу определение от 16.02.2018 г. по в. гр. д. № 373/2017 г. на Монтанския окръжен съд, с което на основание чл.248 ГПК е изменено в частта за разноските постановеното по делото решение от 30.11.2017 г., като присъдените в полза на ищеца С. В. Л. разноски са определени в размер на 17,30 лв., а разноските в полза на ответницата С. С. В.- в размер на 643,50 лв. В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение на въззивния съд е неправилно, поради което се моли да бъде отменено и въпросът решен по същество, като в полза на частния жалбоподател бъдат присъдени направените пред двете инстанции по същество разноски в размер на 1 765 лв. съобразно идеалната част от процесния имот /2 621/ 2 631 ид.ч., за която е уважена исковата му претенция за собственост.
Ответникът по частната жалба- С. С. В. е депозирала в срока по чл.276, ал.1 ГПК отговор, с който моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. В. Л. против С. С. В. и Ц. А. Г. положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. В исковата молба са изложени твърдения, според които на основание решение на ПКІ [населено място] от 26.07.1995 г. и договор за доброволна делба от 11.11.1999 г. ищецът е собственик на имот № 052011 в землището на [населено място], [община], на площ от 2,631 дка. През 2014 г. първата ответница без основание се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност на 10/2 631 ид.ч. от посочения имот, които дарила на втората ответница. На това основание ищецът моли да бъде постановено решение, с което по отношение на двамата ответници бъдат признати за установени собственическите му права върху целия имот. В отговорите на исковата молба ответниците са заявили становище за неоснователност на иска, като са посочили, че С. В. е собственик на 10/ 2 631 ид.ч. от процесния имот на основание придобивна давност за периода от 2001 г., а ответницата Ц. Г. е придобила собствеността върху същите по силата на сключения между тях договор за дарение. В хода на проведените на 24.02.2016 г. устни състезания процесуалният представител на двете ответници е поискал исковата претенция да бъде отхвърлена. В същия смисъл са и депозираните писмени бележки, в които са развити доводи и съображения в подкрепа на собственическите претенции на ответниците за процесните 10/ 2 631 ид.ч. от имот № 052011. С решение от 13.04.2016 г. РС- [населено място] е отхвърлил иска за 10/ 2631 ид.ч. от процесния имот, като с определение от 23.12.2016 г., постановено по молба за допълване на ищеца, е прекратил производството по отношение на останалите идеални части поради липса на правен интерес, доколкото за тези идеални части не е налице спор между страните. По частна жалба на ищеца, който е поддържал, че за него е налице правен интерес да установи по отношение на ответниците правото си на собственост върху целия имот, с определение от 12.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 83/ 2017 г. на ОС- [населено място] това определение е било отменено и делото- върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. В производството пред въззивния съд ответниците са поддържали становище за неоснователност на частната жалба, като процесуалният им представител изрично е заявил, че за разликата над спорните 10/ 2 631 ид.ч. от процесния имот между страните не е налице правен спор /в този смисъл е изявлението на адв. М. в съдебно заседание на 24.04.2017 г., както и в депозираната от нея писмена защита по делото/,. В изпълнение на отменителното въззивно определение РС- [населено място] се е произнесъл с допълнително решение от 04.08.2017 г., с което е признал ищеца за собственик на имот № 052011, с изключение на 10 кв.м., индивидуализирани в диспозитива на решението съобразно скица- приложение към заключение на изслушана Съдебно-техническа експертиза. С решение от 30.11.2017 г. въззивната инстанция в лицето на ОС- [населено място] е потвърдила първоинстанционното решение за 10/ 2 631 ид.ч. от процесния имот, а за останалите 2 621/ 2 631 ид.ч. го е отменил и е признал правото на собственост на ищеца. Със същото решение двете ответници са осъдени да заплатят на ищеца сумата 1 765 лв. разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част на иска. С молба от 13.12.2017 г. ответниците са поискали решението на въззивния съд да бъде изменено в частта за разноските, които да бъдат възложени в тежест на ищеца. Изложени са съображения, според които ответниците не са дали повод за завеждане на делото и в отговора на исковата молба са признали правото на собственост на ищеца върху 2 621/ 2 631 ид.ч. от процесния имот, като са оспорили единствено материалната му легитимация за 10/ 2 631 ид.ч., които са предмет на нотариалните им актове за собственост. С обжалваното в настоящото производство определение по чл.248 ГПК въззивният съд е приел молбата за основателна, като е приел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, и на това основание присъдените в полза на ищеца разноски са били намалени до размер, съответен на идеалната част от имота, за която ответниците са оспорили иска, и съответно ищецът е бил осъден да заплати на ответницата В. разноски за въззивното производство в размер на 643,50 лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира така постановеното определение на въззивния съд за правилно. Отговорността за разноски в гражданския процес поначало е обвързана от изхода на правния спор, но заедно с това тази отговорност се основава на установеното в чл.3 ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права и като такава представлява отговорност за вреди от неоснователни процесуални действия на страната, срещу която е постановено решението. Независимо от постановения с решението краен резултат, ответникът не дължи на ищеца възстановяване на направените от последния разноски, ако не е причинил завеждане на делото и е признал иска /чл.78, ал.2 ГПК/. В конкретния случай причиняването на делото е обусловено от снабдяване на ответницата В. с констативен нотариален акт за собственост на 10/ 2 631 ид.ч. от имота на ищеца и последващото прехвърляне на същите в полза на ответницата Г., като в хода на процеса ответниците са поддържали становище за неоснователност на исковата претенция само за тази идеална част. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че подлежащ на разрешаване правен спор е налице не за целия имот, а само за посочената идеална част, и на това основание е прекратил производството в останалата му част. Отмяната на това определение и възстановяването на висящността на спора за собственост за целия имот № 52011 е станало по почин на ищеца, който в частната си жалба, по която е било образувано в.гр.д.№ 83/ 2017 г. на ОС- [населено място], изрично е заявил, че иска признаване на собственическите му права върху целия имот, за което разполага с правен интерес. Като се има предвид цялостното процесуално поведение на ответниците при инстанционното разглеждане на делото и изрично заявеното в производството по в.гр.д.№ 83/ 2017 г., според което страните не спорят за разликата над 10/ 2 631 ид.ч. от имота, следва да се приеме, че в конкретния случай правилото на чл.78, ал.2 ГПК е приложено от въззивния съд съобразно точния му смисъл и ответниците правилно са освободени от разноски за производство, което не е било предизвикано от поведението им.
По изложените съображения обжалваното определение по чл.248 ГПК на ОС- [населено място] следва да бъде потвърдено като съобразено с процесуалния закон.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.02.2018 г. по в. гр. д. № 373/2017 г. на Монтанския окръжен съд, с което на основание чл.248 ГПК е изменено в частта за разноските постановеното по делото решение от 30.11.2017 г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: