О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 02 февруари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 149 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. Г. И. и на Регионалната колегия на К. на и.и.п. /РК на К./, представлявана от Р. Г. И., чрез адвокат Б. Б. и адвокат М. Т. от АК-В. срещу решение № 580/26.03.2015 г. по в.гр.д. № 2805/2014 г. на Окръжен съд – Варна, с което се потвърждава решение № 2104/30.04.2013 г. по гр.д. № 15955/2012 г. на Варненски районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно и противоречащо на разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗКАИИП решение на Общо отчетно-изборно събрание на РК на К., [населено място], проведено на 16.02.2012 г., за избор на Р. Г. И. за председател на РК на К., [населено място] и в частта, с която е прекратено въззивното производство от Р. Г. И., като председател на РК на К..
Срещу допълнително решение № 1091/04.06.2015 г. по в.гр.д. № 2805/2014 г. на Окръжен съд – Варна, с което се оставя без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК и за допълване на въззивното решение по чл.250 ГПК, както и в частта, в която е прекратено производството по същата молба на Р. Г. И., в качеството му на председател на РК на К., е постъпила трета касационна жалба от Р. Г. И. и от Регионалната колегия на К. на и.и.п./РК на К./, представлявана от Р. Г. И..
Касационните жалби са подадени от процесуално легитимираната страна Р. Г. И. в лично качество, в качеството му на председател на общото събрание на РК на К. и на председател на РК на К., в срока по чл.283 от ГПК, поради което са редовни. Процесуалната легитимация на страните е положителна предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно. При оспорване законосъобразността на избора на лице, заемащо платена по силата на чл.5.2, ал.11, т.7 от Устава на К. длъжност по реда на чл.87 КТ, съдебният контрол се упражнява по молба на работодателя срещу лицето, който е страна по трудовото правоотношение, което възниква от обявяване на кандидата за избран според чл.86, ал.1 КТ. Обстоятелството, че като ответник по делото е посочено физическото лице, което с оспорваното решение на Общото отчетно-изборно събрание на Регионалната колегия на К., проведено на 16.02.2012 г. е придобило качеството председател на РК на К. и председател на общото събрание на РК на К., и тези му качества са посочени от ищеца в исковата молба, няма отношение към процесуалната легитимация на страните по делото, при спор за законосъобразност на избора по чл.87, ал.1 КТ. В тази връзка, изявленията на Р. Г. И. в качеството му на председател на РК на К. в молба от 24.02.2015 г., че иска да се прекрати производството по отношение на регионалната колегия и общото събрание на съответната камара, поради липсата на процесуална правоспособност, правилно е била уважена от въззивната инстанция в съответствие със задълженията на съда да следи служебно за процесуалната легитимация по делото.
В касационните жалби се поддържа, че решенията на въззивния съд са неправилни, постановени в нарушения на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към първата касационна жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, а именно: 1. За приложението на разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК относно правомощията на въззивната инстанция при решаване на делото; 2. За необходимостта от обсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите на страните, свързани с твърденията им; 3. Може ли при липса на изрична разпоредба в устава по аналогия на закона /ЗКАИИП/ същите правила за ограничаване на мандатността да намерят приложение и по отношение на местните органи и 4. Може ли да се приеме, че изменената норма в Устава на К. за ограничаване мандата на председателите на РК на К. има обратно действие.
В изложението към втората по ред касационна жалба се поставят обуславящи изхода на делото процесуалноправен въпрос за това длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и материалноправния въпрос, приложимо ли е ограничението по чл.21, ал.2 от ЗКАИИП по отношение на председателите на РК на К., като се твърди, че даденото разрешение в обжалваното решение е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационната жалба от 16.06.2015 г., съдържа оплаквания против допълнителното решение № 1091/04.06.2015 г. по в.гр.д. № 2805/2014 г. на Окръжен съд – Варна, с което се оставя без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК и за допълване на въззивното решение по чл.250 ГПК /както и в частта, в която е прекратено производството по същата молба на Р. Г. И., в качеството му на председател на РК на К./ и се иска въззивният съд изрично да се произнесе по отношение на общото събрание на РК на К., [населено място] и на Регионалната колегия на К., [населено място] като прекрати производството по отношение на тях. Касационната жалба не съдържа конкретен въпрос, а доводите, че съдът неправилно е отказал да се произнесе с изричен диспозитив, за да има яснота за страните по делото, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението.
От К. на и.и.п. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба с твърденията, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.87, ал.1 КТ за оспорване законосъобразността на избора на Р. Г. И. за председател на Р. колегия на К. с решение на проведеното на 16.02.2012 г. общо отчетно-изборно събрание на РК на К., [населено място], на основание въведения с исковата молба довод, че мандатът е трети последователен за ответника, поради което направеният избор противоречи на чл.21, ал.2 ЗКАИИП. Съдът е приел, че въпросът за процесуалната допустимост на предявения иск е разрешен с решение № 248 от 10.11.2014 г. по гр.д. № 2248/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., а по същество, че не се оспорва процедурата по свикването и провеждането на ОС на РК на К., но след като ответникът е бил на същата изборна длъжност – председател на РК на К., [населено място], за първи път от 20.03.2006 г. и за втори път – не по-късно от 24.06.2008 г., приетото решение за избор на Р. Г. И. за председател на колегията е в нарушение на ограничението за заемане на изборната длъжност до два последователни мандата по чл.21, ал.2 ЗКАИИП. При липсата на изрична уредба в Устава, съдът е приел, че по аналогия на закона правилата за мандатност на централните органи на К. на инженерите в инвестиционното проектиране следва да намерят приложение и за местните органи на управление, както е възприето при изменението на чл.5.2, ал.8 от Устава на К., поради което е потвърдил първоинстанционното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от касатора въпроси в изложението към касационната жалба са обусловили изводите на съда по конкретното дело, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Процесуалноправните въпроси, за приложението на разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, необходимостта от обсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите на страните, свързани с твърденията им, като изложи мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, не обосновават допускане до касационно обжалване, тъй като по отношение на тези въпроси не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съдебната практика по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и изложи мотиви за доводите на страните е уеднаквена с решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Прието е също, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици.
В съответствие с така установената практика, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора и въз основа на тях е приел, че след като разпоредбата на чл.27 от ЗКАИИП препраща към Устава на К. и има отношение към правото на ответника да бъде избран за председател на регионалната колегия, спорът се свежда до тълкуване на правната норма, тъй като не се спори за свикването на общото събрание на РК на К. [населено място], проведено на 12.06.2012 г., т.е. няма спор за релевантните факти по делото, а за тяхното значение при преценката за законосъобразност на решението за избор на председател на РК на К..
Поставените от касатора материалноправни въпроси – може ли при липса на изрична разпоредба в устава по аналогия на закона /ЗКАИИП/ същите правила за ограничаване на мандатността да намерят приложение и по отношение на местните органи, може ли да се приеме, че изменената норма в Устава на К. за ограничаване мандата на председателите на РК на К. има обратно действие, както и приложимо ли е ограничението по чл.21, ал.2 от ЗКАИИП по отношение на председателите на РК на К., също не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като дадените разрешения в обжалваното решение са в съответствие с решение № 93 от 03.07.2015 г. по гр.д.№ 5507/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК, според което при заеманата в резултат на избор длъжност по ЗКАИИП, представителната и управителна функция на председателите на регионални колегии като членове на УС на К. не са отделени една от друга. Регионалните колегии са структури, чрез които професионалната организация осъществява дейността си, а. принципите на тази дейност са залегнали в закона и не е необходимо устава изрично да възпроизвежда нормите, които ги изразяват, за да се считат същите приложими за регионалните колегии.
Изводите на въззивния съд, че за разлика от изборните членове, председателите на колегии участват по право в състава на управителния съвет на К. на ИИП на национално равнище, но ограниченията на закона за мандатността на централните органи следва да се прилагат и за местните органи на управление, а след като ответника е бил избиран за председател на колегията през два мандата, решението на ОС на РК на К. за избор на Р. Г. И. за председател на РК на К. е в нарушение на ограничението по чл.21, ал.2 ЗКАИИП, са съобразени с така установената практика по тълкуване на посочената разпоредба. Когато законът предвижда представителните длъжности в управлението на професионалната организация да е подчинена на принципа за мандатност, който се реализира чрез избора на членовете в управителния орган на централно ниво, това означава, че този принцип важи за всички нейни членове заемащи изборна длъжност. Не може да се приеме, че представителната длъжност на регионалния ръководител не се подчинява на изискванията и ограниченията при избора на местно ниво, след като чрез него се осигурява участие в Управителния съвет на К. на ИИП на национално равнище. В този смисъл е без значение дали в устава на съответната професионалната организация е възпроизведено правилото на чл.21, ал.2 ЗКАИИП по отношение на председателите на РК на К., за да се приеме, че ограничението за заемане на изборната длъжност до два последователни мандата, е предпоставка за законосъобразността на избора на председател на регионална колегия, доколкото с устава на съответната камара се определя структурата, мандатът, функциите, правомощията и бюджетът на регионалните колегии (чл.27, ал.4 ЗКАИИП).
Предвид изложените съображения и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси независимо, че обуславят изхода на делото, не дават основание да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не се твърди, че съществуващата практика на съдилищата се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложените съображения в касационната жалба от 16.06.2015 г. против допълнителното решение № 1091/04.06.2015 г. по делото, също не дават основание за допускане на касационно обжалване, поради липсата на изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в чл.6 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, освен когато съдът следи служебно за спазване на процесуалните норми обуславящи валидността и допустимостта на съдебния акт, поради което ВКС не е длъжен сам да извежда правния въпрос. При липсата на повдигнат правен въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не може да се даде разрешение по същество на касационна жалба и това е достатъчно основание съгласно приетите разяснения с т.1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да не бъде допуснато касационно обжалване.
Ответната страна по касационните жалби е поискала заплатените на адвокат Р. Д. от САК разноски за адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 13.07.2015 г. и от 17.12.2015 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 580/26.03.2015 г. и на решение № 1091/04.06.2015 г., постановени по в.гр.д. № 2805/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Р. Г. И., ЕГН [ЕГН] да заплати на К. на и.и.п., ЕИК[ЕИК], разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.