О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 02.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.05.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело №1932 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 5139 от 30.03.2016г., подадена от Ж. М. Ж., чрез адв. Д. П., против определение №619 от 15.03.2016г. на Окръжен съд-Бургас, постановено по в. гр.д.№157/2016г. по описа на същия съд, в частта,с която е потвърдено решение №160 от 23.11.2015г. на РС-Айтос, постановено по гр.д.№1060/2013г. по описа на съда, в частта на последното, имаща характер на определение, с която производството по делото е прекратено като недопустимо по отношение на ответниците А. Д. И. и [община].
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.Навеждат се доводи, че е допустимо с последваща молба ищецът да посочи нови ответници по иска, наред с посочените в първоначалната искова молба, стига спорното правоотношение да касае общи права и задължения на ответниците или права и задължения, които почиват на едно и също основание и делото да подлежи на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред и от един и същ съд по правилата на родовата и местната подсъдност.
Ответникът по частната касационна жалба [община], обл.Б., в писмения си отговор, подаден чрез пълномощника адв.Д. В., изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280 за допускане на въззивното определение до касацонно обжалване, както и че по същество жалбата е неоснователна. Счита, че е недопустимо конституирането на нови ответници в този етап на процеса.
Ответникът А. Д. И. от [населено място], общ.Р. не е изразил становище по частната касационна жалба.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси /цитирам/:
„1.Обусловена ли е процесуалната легитимация на ответника от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право и каква е процесуалната легитимация на ответниците по така заявеното спорно материално право;
2.В производството за разглеждане на иск за прогласяване нищожност на договор за продажба и решение на поземлена комисия, от което черпят права праводателите по прехвърлителната сделка, явяват ли се страните по тях необходими задължителни другари;
3.Следва ли и в какво качество да бъдат конституирани по делото носителите на материалното право на собственост, легитимиращи се с индивидуален административен акт, издаден по реда на ЗСПЗЗ;
4.Следва ли съдът да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт, издаден по реда на ЗСПЗЗ, от които черпят права ответниците по делото.”
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал,че производството пред РС-Айтос е образувано по искове, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.26 и чл.27 от ЗЗД и чл.109 от ЗС, предявени от Ж. М. Ж. срещу Д. К. Д.. С протоколно определение от 15.10.2014г., след проведени няколко съдебни заседания, първоинстанционният съд е конституирал, в качеството на ответници по делото [община] и А. Д. И.,като с постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че всички така предявени искове са недопустими, поради което е прекратил производството по делото. Въззивният съд е посочил, че първоначално, в случая,във връзка с конституирането като ответници по делото на [община] и А. Д. И., се касае за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който не е взел предвид, че разпоредбата на чл.228, ал.3 ГПК не възпроизвежда чл.117, ал.3 и ал.4 от ГПК/отм./, даваща възможност за привличане в процеса и на други ответници, наред с първоначалния. Разпоредбата на чл.228, ал.3 ГПК дава възможност единствено за замяна на страната, но не и за последващо привличане на други ответници в хода на производството. Поради това въззивният съд е приел, че обжалваното решение /имащо характер на определение/ в прекратителната му част, досежно ответниците [община] и А. И., е правилно и е потвърдил решението в тази му част.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, формулираните от жалбоподателя правни въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими, тъй като същите не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение. Изложените доводи в подкрепа на така формулираните въпроси по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №619 от 15.03.2016г. на Окръжен съд-Бургас, постановено по ч.гр.д.№157/2016г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: