3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
Софияq 20.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч.т.дело № 393/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №788 от 05.12.2013 г. по ч.т.д. № 778/ 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено Определение от 11.10.2013г. по т.д.№ 158/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] – [населено място] за възстановяване на срока за отговор по чл. 367 ГПК, и е прекратено производството по чл. 64 ал. 2 ГПК, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят счита, че е представил достатъчно доказателства, че неумишлено е пропуснал срока, като съдът не му е дал възможност да представи отговор. Излага съображения, че са правилни мотивите на ВАС относно редовността на връчването, от които следва, че жалбоподателят може да представи отговор на исковата молба. Обосновава, че не е редовно връчването на книжата по делото и поддържа, че тъй като не му е съобщено, че е изпуснал срока за отговор, следва да се приеме спазен едноседмичният срок за подаване на молба за възстановяване на срока. Аргументира, че правилно връчване не е извършено и иска да се отмени обжалваното определение и да се уважи молбата за възстановяване на срока за отговор на исковата молба.
В Основания за допускане на касационно обжалване иска за точното прилагане на закона ВКС да се произнесе дали е приложен правилно законът – бил ли е жалбоподателят редовно уведомен за пропускането на срока с оглед спазване на срока по чл. 64 ал. 3 ГПК за подаване на молбата за възстановяване. Обосновава, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС-Опр. №270/ 25.03.2010 г. по ч.т.д.№210/2010 г. на ВКС, І т.о. и се решава противоречиво от съдилищата въпросът за призоваването по чл. 50 ал. 4 ГПК – Опр. на Л. по ч.гр.д.№ 495/2010 г. – невлязло в сила. Поддържа, че са нарушени правилата при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление, които описва и иска да се реши процесуалноправният въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, и от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба И. С. Х. – от [населено място], обл. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна по същество и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е прекратено производството по чл. 64 ал. 2 ГПК и е обезсилено първоинстанционно определение, с което не е уважена молба за възстановяване на пропуснат срок, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна
С въззивното определение е обезсилено определение, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] – [населено място] по чл. 64 ал. 2 и 3 ГПК за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК и е прекратено производството по делото. Възззивният съд е приел, че е недопустима подадената след срока по чл. 64 ал. 3 ГПК Молба от 11.10.2013 г. на ответника за възстановяване на срок за подаване отговор на исковата молба и защото към нея не е представен отговорът на исковата молба, съгласно изискването на чл. 65 ал. 2 ГПК.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. И. процесуалноправен въпрос за редовността на връчването на книжата, не е релевантен за делото, тъй като няма отношение към въпроса съобщено ли е на жалбоподателя пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба, от който момент тече срокът по чл. 64 ал. 3 ГПК – призовката, с която е пратено на жалбоподателя (ответник по делото) копие от Определение № 563/23.09.2013 г. по т.д. №158/2013 г. на Д., в което е отразено, че ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба, е връчено на „пълномощник на фирмата му Д. С. А.” – затова връчването е редовно.
Релевантния за спора процесуалноправен въпрос за допустимостта на молба за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба, съответно за допустимостта на първоинстанционното определение, с което е разгледана по същество молбата за възстановяване на пропуснат срок, въззивният съд е решил в съответствие с установената по този въпрос съдебна практика. Същата в смисъл, че е допустима молбата за възстановяване на пропуснат срок, ако е подадена в едноседмичен срок по чл. 64 ал. 3 ГПК и ако е придружена с книжата, за подаването на които се иска възстановяването на срока по чл. 65 ал. 2 ГПК – в случая с представяне на отговор на исковата молба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №788 от 05.12.2013 г. по ч.т.д. №778/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: