ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
гр. София 22.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – второ гражданско отделение в закрито заседание на 05 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. Атанасова
ч. гр.д. № 92 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1,1.1, вр.чл.280, ал.1 и чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 277/02.02.2010 г. от П. „Успех“ гр. Б. срещу определение № 32/21.01.2010 г. по ч.гр.дело № 6/2010 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 226/19.12.2009 г. на Б. районен съд, с което е върната искова молба вх. № 2538/17.12.2009 г. по предявен от П. „Успех“ гр. Б. иск с пр.осн.чл. 537, ал.2 ГП. иск.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение – необоснованост, за отмяната му и за постановяване на друго определение, с което делото да се върне на ВРС за разглеждане.
Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на В. окръжен съд по чл. 280,ал.1,т. З от ГПК. Изложени са подробни доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд в обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал.1 от ГП. от надлежна страна и е допустима.
Обжалваното възивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение В. окръжен съд е потвърдил определение на Б. районен съд, с което е върната искова молба вх. № 2538/17.12.2009 г., подадена от жалбоподателя с пр.осн.чл. 537,ал.2 от ГП. за частична отмяна на нотариален акт № 30, н.дело №
2067/2007 г. по описа на съдия по вписванията при БРС. Въззивният съд е приел, че искът с пр.осн.чл.537,ал.2 от ГП. не може да се предяви самостоятелно, а само във връзка с предявен иск за защита на конкретно материално право. Като е взел предвид твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и искането на жалбоподателя съдът е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл. 537, ал.2 от ГП. като самостоятелен е недопустим и исковата молба следва да се върне.
Жалбоподателят твърди, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на В. окръжен съд при наличие на предпоставката, визирана в чл. 280,ал.1,т. З от ГП. , като не е формулирал материалноправния или процесуалноправен въпрос, който съдът е решил при наличие на посочената предпоставка. Задължение на жалбоподателя е да формулира конкретния правен въпрос, решен с обжалваното определение. Правният въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГП. е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В настоящият случай от доводите в изложението към касационната жалба не може да се уточни, нито да се конкретизира правният въпрос, тъй като същите представляват твърдения, касаещи неправилността на обжалваното определение, които следва да се разглеждат само ако съдът прецени, че са налице основания за допустимост на касационно обжалване и съответно допусне касационно обжалване.
Основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т. З от ГП. е налице в случаите, когато разглеждането на правния въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитие на правото, когато съответната правна норма е непълна, неясна или противоречива, за де се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението не се съдържат доводи за наличие на непълнота или неяснота на конкретна правна норма, приложима в случая, поради което съдът е в невъзможност да извърши преценка за наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице предпоставката, визирана в чл. 280, ал.1, т. 3 от ГП. за допускане на касационно обжалване на определението на В. окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 32/21.01.2010 г. по ч. гр. д. № 6/2010 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 226/19.12.2009 г. на Б. районен съд, с което е върната искова молба вх. № 2538/17.12.2009 г. по предявен от П. „Успех“ гр. Б. иск с пр.осн.чл. 537, ал.2 ГП. иск. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: