Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
353_16_opr_288_124gpc_davnost
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 26.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 353 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. К. срещу въззивно решение № 257 от 22.10.2015 г. по гр.д. № 453 /2015 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционно решение на Котленския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от И. Х. О., от Х. Х. О., починал в хода на производството и заменен от правоприемниците му Ф. И. О. и А. Х. А. и от Л. Р. М. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците общо на 3 /4 ид.ч. от дворно място и сгради в [населено място] индивидуализирани в решението и за отмяна на основание чл.537,ал.2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост на същия имот, съставен по обстоятелствена проверка в полза на жалбоподателката в частта, надхвърляща 1 /4 ид.ч., както и в частта с която жалбоподателката е осъдена да заплати на насрещните страни разноски.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни И. Х. О., Ф. И. О., А. Х. А. и Л. Р. М. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Ищците са предявили иска с твърдения, че с ответницата са съсобственици на имота, който е принадлежал на родителите на първите двама ищци и ответницата и баба и дядо на третата ищца, владели са и са стопанисвали имота общо, докато през 2012 г. ответникът сменила патроните на вратите на къщата, за да преустанови достъпа им, като им заявила, че само тя е собственик на имота, след което ищците при проверка в службата по вписвания установили, че в момент, в който всички съсобственици са владели имота, ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за целия имот.
В. съд е установил, че ищците са придобити по наследяване 3 /4 ид.ч. от процесния имот, а ответницата – останалата 1 /4 ид.ч. и е приел, че ответницата, която се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 2005 г., е била владелец на своята идеална част от правото на собственост и държател на идеалните части на останалите наследници и е превърнала държането във владение едва на 06.05.2012 г. със смяната на патроните на входната врата и една от стаите на къщата, ползвани от ищците. От този момент не е изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС срок.
Жалбоподателката извежда следните материалноправни въпроси:
1) Снабдяването с нотариален акт за собственост от съсобственика – сънаследник представлява ли промяна на неговото намерение да владее цялата вещ сам за себе си,, а не да държи идеалните части от правото на собственост на другите наследници. Жалбоподателката твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 2831 /29.10.1979 г. по гр.д. 1103 /1979 г. на ВС, І г.о.
Въпросът е обуславящ, защото нотариалният акт е представен по делото и съдът го е обсъдил, но не е приел това, което предлага жалбоподателката.
Но в представеното решение не е прието каквото твърди жалбоподателката. В него изобщо не е обсъждан констативен нотариален акт, нито е направен правният извод, който предлага жалбоподателката.
В решението е прието, че за да е прекратено владението на останалите сънаследници на сънаследствената вещ, сънаследникът трябва да извърши такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена. че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът ще е отнел владението върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуска да се ползуват от общата вещ по никакъв начин или пък ползва вещта по такъв начин, който показва, че я счита за своя. Не е достатъчно един от сънаследниците да се ползува сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с приетото в посоченото решение.
2) Когато един от сънаследниците, след като е изплатил дела на един от останалите сънаследници от сънаследствения имот, владее имота за себе си, следва ли впоследствие да извърши допълнителни действия по отблъскване на владението на останалите сънаследници. Жалбоподателката твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 103 /30.06.2015 г. по гр.д. 7301 /2014 г. на ВКС, І г.о.
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е приел подобни изводи – нито, че жалбоподателката е изплатила дяловете на един или няколко от останалите съсобственици, нито че е владяла целия имот за себе си преди 06.05.2012 г.
В. съд не е и следвало да обсъжда такава продажба, тъй като с въззивната жалба не е наведен подобен довод и тъй като ответницата (жалбоподателка в настоящото и въззивното производство) не се позовава на такава продажба в отговора на исковата молба. Нито е твърдяла, че в определен момент и с определени действия е променила държането на частите на останалите сънаследници във владение.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски.
Насрещните страни претендират разноски за всички инстанции. Не са представили списък за разноски, нито доказателсктва за направени разноски в касационното производство, поради което за него разноски не следва да им се присъждат. Тъй като въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, а ищците не са обжалвали въззивното решение в частта за разноските, няма основание да бъде пререшаван въпросът за разноските във въззивното производство, нито в първоинстанционното. Поради което на насрещните страни разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 257 от 22.10.2015 г. по гр.д. № 453 /2015 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., по касационна жалба на М. Х. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.