О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 28.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.01.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2823/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1603/28.04.2017г.,подадена от Областен управител на област С. против решение №158/07.04.2017г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№71/2017г. по описа на същия съд,с което е потвърдено решение №29/12.01.2017г. по гр.д.№407/2016г. по описа на Смолянски районен съд:за осъждане на Република България,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,да преустанови бездействието си по отношение разрушителното въздействие на река Черна върху съсобствения имот на ЕТ”Я. М.”гр.С. поземлен имот с идентификатор 67653.926.394,с площ 5 387 кв.м,участващ в УПИ ІV,кв.96 по ПУП на [населено място],кв.Устово,като укрепи коритото на река Черна и изгради подпорна стена,както и осъжда Република България да заплати на [фирма],гр.С. обезщетение от 10 966 лева за причинените му имуществени вреди от вредното въздействие на река Черна,изразяващо се в ерозиране и подкопаване на брега под същия поземлен имот,довело до унищожаване на построената в имота сграда с идентификатор 67653.926.394.7 с площ 22 кв.м,представляваща промишлена сграда на един етаж,ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането-17.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.С.,чрез пълномощника си адвокат С. М.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,като претендира разноски по делото за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,след анализ и преценка на доказателствата по делото,съобразявайки с данните по заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза,съдът е приел,че река Черна оказва разрушително въздействия върху съсобствения на ищеца имот,който се намира в непосредствена близост до средното й течение,за което са характерни процесите на ерозия на дъното и напречните стени,които процеси се активират при пълноводие,удълбава се коритото и се подкопава имота.Съдът е посочил,че в резултат на извършената корекция през 2013г. на река Черна на отсрещния на имота северен бряг,при високи води цялата сила и водна енергия се насочва към необезопасения южен бряг,под имота,който попада в крайбрежната заливаема ивица на река,с неизградена корекция и поради незащитеността на този участък от дълго време след голямото наводнение от 2005г.,продължителното рушене на земна маса от речния бряг,постоянна ерозия,дължаща се на разрушителното въздействие на водата върху южния бряг.Съдът се е позовал на данните по заключението на тази експертиза,според която при наличие на подпорна стена или друго съоръжение за укрепване брега на имота,е напълно възможно да се предотврати ерозирането и пропадането на брега под процесната сграда,както и цялостната му защита,поради което имотът не може в сегашното си състояние-чрез насипаната временна дига от ломен и камък на мястото,където е била съборената сграда-да се ползва спокойно,поради състоянието на непосредствена опастност от заливане на постройките и сградите в него при следващо наводнение.В резултат на това съдът е стигнал до извода ,че предявените искове по член 109 ЗС и член 50 ЗЗД са основателни,като е необходимо да се предприемат мерки по укрепване на южния бряг на река Черна в този критичен участък и изграждането на подпорна стена с необходимата височина.Съдът е приел,че наводнението вследствие на обилни валежи не представлява „непреодолима сила”,тъй като защитата на този критичен участък може да се осъществи чрез конкретни действия-укрепване на коритото и изграждане на подпорна стена в целия този участък,затова и държавата не може да бъде освободена от тази отговорност,поради което това природно явление няма качество на форсмажорно обстоятелство,като е отчел възложените на държавата по Закона за водите задължения по постоянна защита от наводнения-член 137,ал.1,т.1 и член 138 от закона.Съдът е посочил,че ищецът не е длъжен да издирва кои държавни органи следва да осъществят мерките по защита от наводнения,след като е установено,че държавата е собственик,именно тя следва да отговаря по иска по член 109 ЗС,като впоследствие се погрижи да възложи на свой орган да изпълни решението.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че се налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/2017г. във вр. с параграф 74 ЗИД ГПК/.
На първо място в изложението,касаторът посочва,че приетото от въззивния съд,че наводнението при обилни валежи не представява „непреодолима сила”,освобождаваща държавата от отговорност е в противоречие със задължителна съдебна практика по въпрос: представлява ли природното бедствие,каквото е наводнението непреодолима сила-т.10 от Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС.
Касационният съд намира,с оглед изложеното с решаващите мотиви,че не е налице противоречие с цитираната съдебна практика,тъй като в настоящия случай причинените вреди са настъпили в резултат на бездействието на държавата по отношение на разрушителното въздействие на реката,при липса от нейна страна на изпълнение на задълженията,предвидени в Закона за водите мерки срещу вредното въздействие на реките.Още повече,че при разрешаването на този въпрос,приетото от въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС-решение по гр.д.№1730/2015г. по описа на ВКС,Іго,постановено по реда на член 290 ГПК.
Във втората част от изложението си касаторът обосновава наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като излага доводи,че след като въззивният съд е приел,че държавата като собственик следва да отговаря по иска по член 109 ЗС,без да определя кой точно държавен орган,в чийто задължения е извършването на конкретните действия по удовлетворяване претенция на ищеца,като се позовава на предвиденото в Закона за водите.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,характера на спора,с разрешаването на който е бил сезиран съда,така формулираният правен въпрос е неотносим към последните,тъй като не е обусловил правните изводи на съда по делото.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба ЕТ”Я. М.”гр.С.,следва да се присъдят,на основание член 78,ал.2 ГПК,поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1 159 лева,представляващо адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 18.05.2017г. и платежен документ-вносна бележка от същата дата.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №158/07.04.2017г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№71/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройстовото,да заплати на [фирма],гр.С. сумата от 1 159 лева/хиляда сто петдесет и девет лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: