3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 28.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1706 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №67, постановено на 20.03.2017г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№598/2017г. е оставена без разглеждане подадената от К. Н. К. на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК молба за отмяна на влязлото в сила решение от 13.06.2016г. по гр.д.№13021/2014г. на Варненския районен съд.
Определението е обжалвано от К. Н. К. с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно тричленният състав на I ГО на ВКС е приел, че молбата за отмяна е просрочена по причина, че в съдебно заседание по НОХД №2043/2016г., проведено на 22.07.2016г. е представено решението по гр.д.№13021/2014г., чиято отмяна се иска и от тази дата молителят е узнал за него. Излага съображения, че подсъдимият по това НОХД е трето за настоящия гражданскоправен спор лице, че решението е било представено по НОХД само в един екземпляр и то само на съда, поради което той /молителят/ не е могъл да се запознае с него и не би могъл да предположи, че касае ищцата по гр.д.№13021/2014г. на Варненския районен съд и правоотношението по това дело. Поради това счита, че не би могло да се приеме, че се е запознал на 22.07.2016г. с това решение, а оттам и че подадената от него молба за отмяна е просрочена.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от К. Н. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тричленният състав на І ГО на ВКС е приел, че същата е просрочена. Прието е, че датата, на която молителят фактически е узнал за решението, чиято отмяна иска, и откогато следва да се брои тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК при наведено основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, е не тази на връчване на представената от молителя покана за доброволно изпълнение за разноските, за които е осъден с решението, а тази на откритото съдебно заседание по НОХД №2043/2016г. на Варненския районен съд, на което молителят е присъствал и в което е било представено решението, предмет на молбата за отмяна – 22.07.2016г. Прието е, че броен от тази дата, тримесечният срок изтича на 22.10.2016г., а молбата за отмяна е подадена едва на 19.12.2016г.
Така изложените съображения за недопустимост на подадената от К. Н. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд, постановено на 13.06.2016г. по гр.д.№13021/2014г. следва да бъдат споделени изцяло.
Производството за отмяна представлява извънреден извънистанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.303 ГПК и чл.304 ГПК и както е посочено в обжалваното определение, молбата за отмяна следва да бъде подадена в предвидения в чл.305 ГПК срок, като преценка за началния момент на срока следва да бъде извършвана винаги конкретно с оглед поддържаното основание за отмяна. В случая молителят поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок от деня на узнаване на решението, чиято отмяна се иска.
В случая с подадения от А. К. А. отговор на молбата за отмяна е представен протокол от проведеното на 22.07.2016г. открито съдебно заседание по НОХД №2043/2016г. по описа на Варненския районен съд, на което К. Н. К. е присъствал лично в качеството си на граждански ищец и частен обвинител, в което адв.П. като процесуален представител на подсъдимата З. Г. В., правейки искане за частично прекратяване на наказателното производство, е направил изявление, че е налице влязло в сила решение на РС-Варна по гр.д.№13021/2014г., с което е установено, че сградата с идентификатор 5 не е собственост на К. Н. К. и е представил копие от влязлото в сила съдебно решение. Това изявление е записано дословно в съдебния протокол, поради което доводите на частния жалбоподател, че не е могъл да предположи, че касае ищцата по гр.д.№13021/2014г. следва да се приемат за неоснователни – изрично е записано в съдебния протокол, че се представя съдебно решение, с което е признато за установено, че К. Н. К. не е собственик на сградата, което изявление обективно в това съдебно заседание е достигнало до знанието на молителя, както е прието и в обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №67/20.03.2017.г. на тричленен състав на ВКС, I ГО, постановено по гр.д.№598/2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: