О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 04. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1236/2009 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Е. Г. – пълномощник на К. И. Е. против въззивно решение № І* от 23.04.2009 г. по гр.д. № 926/2008 г. по описа на Окръжен съд – Бургас,с което е отменено решение № 119 от 05.07.2006 год.постановено по гр.д. № 248/05 год. по описа на Ц. районен съд и е уважен установителния иск за собственост предявен от И. И. П. срещу Н. Г. Н. ,С. С. И., К. И. Е.,П. В. Н.,Р. И. Д. и Р. В. за поземлен имот № 1* по плана на новообразуваните имоти в Зоната за земеделско ползване на гр. Ц.,с площ от 687 кв.м. и поземлен имот № 1* по плана на новообразуваните имоти в Зоната за земеделско ползване на гр. Ц.,с площ от 690 кв.м.,при граници на имотите посочени в решението.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК,тъй като в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,касаещ давността,като придобивно основание и доказване на правото на собственост,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването му ще е от значание за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – И. И. П. в представения писмен отговор оспорва на първо място допустимостта на касационното обжалване,с оглед обжалваемия интерес по делото под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК размер. На второ място оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението,с оглед липсата на формулиран правен въпрос ,както и на основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд,по които обжалваемия интерес е до 1000 лв. Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка,а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право,т.е.и обжалваемия интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК се определя по този критерий. Искът по чл.97 ГПК/отм./ има за предмет установяване на правото на собственост върху земеделски земи към настоящия момент. Ето защо както цената на иска,така и обжалваемия интерес следва да се определи по цените към настоящия момент. В разглеждания случаи от представените удостоверения за данъчна оценка на Община Ц. първоинстанционното производство л.10 и л.49/ се установява,че данъчната оценка на земеделските имоти е под 1 000 лв. С касационната жалба не са представени доказателства,обосноваващи обжалваем интерес над 1000 лв.,поради което е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.
С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на на К. И. Е. против въззивно решение № І* от 23.04.2009 г. по гр.д. № 926/2008 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :