4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София, 05.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 386 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И. от [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Д. С. К. срещу определение № 504 от 28.11.2019г. по ч. т. дело № 748/2019г. на Пловдивски апелативен съд, І търговски състав. С въззивния съдебен акт е потвърдено разпореждане № 7574 от 12.09.2019г. по т. дело № 888/2018г. на Окръжен съд Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх. № 23081/30.07.2019г., подадена от А. И. И. срещу решение № 362 от 28.06.2019г. по т. дело № 888/2018г. на Окръжен съд Пловдив.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е уведомен за акта на съда, с който е продължен първоначално даденият срок за внасяне на държавна такса. Поддържа, че това задължение на съда произтича от служебното начало на гражданското производство съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за задължението на съда, произтичащо от служебното начало в гражданския процес, да уведоми страната, направила искане за продължаване на срок по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, относно своето разпореждане, с което уважава молбата. Частният жалбоподател релевира доводи за необходимост от промяна на създадената практика по приложението на чл. 63 ГПК и осъвременяването й с оглед настъпилите изменения в законодателството и обществените условия. Поддържа, че страните са значително затруднени да следят за продължаването на срок, който тече от изтичането на първоначалния.
Ответникът „ДИ – МД“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че с разпореждане № 6543 от 01.08.2019г. по т. дело № 888/2018г. на Окръжен съд Пловдив първоинстанционният съд е оставил без движение подадената от А. И. И. въззивна жалба вх. № 23081/30.07.2019г. против решение № 362 от 28.06.2019г. по същото дело и е предоставил на частния жалбоподател едноседмичен срок от връчване на съобщението, в който да представи документ за платена държавна такса в размер 10 075,71 лв. по сметка на Апелативен съд Пловдив, като е указал, че в противен случай въззивната жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Препис от посоченото разпореждане е връчен на А. И. на 19.08.2019г. и е получен от процесуалния му представител адв. Д. К.. Съдебният състав е посочил, че преди изтичане на едноседмичния срок, на 26.08.2019г. е подадена молба от А. И. чрез пълномощника му адв. Д. К. с искане за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба с един месец или друг срок по преценка на съда. С разпореждане от 27.08.2019г. съдът е продължил срока с две седмици, считано от изтичане на първоначалния едноседмичен срок. Поради неотстраняване в срок на нередовността на въззивната жалба – невнасяне на дължимата държавна такса в продължения срок, въззивният съд е направил извод, че въззивната жалба правилно е върната от първоинстанционния съд.
Съдебният състав е приел за неоснователни доводите на частния жалбоподател, че причина за неспазване на продължения срок е несъобщаването му на разпореждането по чл. 63 ГПК, като се е позовал на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК и константната практика на ВКС. Посочил е също, че разпореждането по чл. 63, ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване, поради което не попада в обхвата на чл. 7, ал. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Релевантният процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: „Длъжен ли е съдът при продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК да връчи препис от разпореждането за продължаване на страната, подала молбата по чл. 63 ГПК?”. Така уточненият процесуалноправен въпрос е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но по отношение на него не е осъществена бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Доводът на частния жалбоподател, че решаването на релевантния процесуалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е неоснователен, тъй като по този въпрос е формирана константна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, която е съобразена от въззивната инстанция и не се налага да бъде променяна – определение № 150/02.03.2010г. по ч. гр. дело № 109/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 425/21.06.2010г. по ч. т. дело № 441/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение по ч. гр. д. № 84/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 385/04.10.2010г. по ч. гр. дело № 374/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 342/26.04.2010г. по ч. т. дело № 304/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 191/14.03.2011г. по ч. т. дело № 143/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 213/16.02.2011г. по ч. т. дело № 824/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 570/14.07.2010г. по ч. т. дело № 495/2010г., ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 193/11.04.2011г. по ч. гр. дело № 103/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 408/28.05.2012г. по ч. т. дело № 339/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. В посочените съдебни актове е прието, че поради изрично установения в чл. 63, ал. 2 ГПК начален момент, от който тече новоопределеният срок, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен; новият срок започва да тече от изтичане на първоначалния и това означава, че страната сама е длъжна да следи за началото и за края на срока. Липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
При наличие на константна практика на ВКС по правния въпрос, обусловил изхода на делото, която не се налага да бъде променена, не следва да бъде допуснато касационното обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 504 от 28.11.2019г. по ч. т. дело № 748/2019г. на Пловдивски апелативен съд, І търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.