О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр.София, 06.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 172/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. д. н. в. и. (НДНВМИ) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 24.11.2011 г. по гр.д.№ 3128/ 2011 г. С посоченото решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 9266/ 2010 г., като по този начин, по предявените против касатора от И. Л. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № РД-12-609/ 28.12.2009 г. на директора на института, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ветеринарен лекар” в НРЛ „Протозоология” и дружеството-касатор е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер 3 467,52 лв.
НДНВМИ е подал касационна жалба на 23.12.2011 г., с която оспорва въззивното решение единствено в частта, уважаваща иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ – по който е осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер 3 467,52 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване той твърди, че въззивният съд е отговорил неправилно на процесуалноправният въпрос коя страна по дело, образувано по иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, носи тежестта да установи факта на безработицата за исковия период. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, като се позовава на решение на ІІ г.о. № 707/ 22.12.2009 г. по гр.д.№ 3164/ 2008 г.
На 03.01.2012 г. НДНВМИ е подал уточнение към касационната жалба, в която сочи, че атакува въззивното решение изцяло и че моли то да бъде отменено и частите, в която са уважени исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди него длъжност. Изложени са доводи за неправилност на решението и по тези два иска, без да са посочени относими за тях правни въпроси, които въззивният съд да е разрешил при условията на т.1-3 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
Ответникът по касация И. К. оспорва жалбата като недопустима. Според него подадената на 03.01.2012 г. под формата на „уточнение” жалба е просрочена, тъй като срокът за обжалване на решението тече от датата на обявяването му (24.11.2011 г.). По отношение на жалбата, подадена на 23.12.2011 г., заявява, че същата е недопустима тъй като се атакува акт, постановен по иск с цена под 5 000 лв. Моли жалбата да бъде върната на подателят й.
Съдът намира възраженията за недопустимост на жалбата за основателни. В съдебно заседание от 10.11.2011 г., след провеждане на устните състезания, въззивният съд е постановил, че ще обяви решението на 24.11.2011 г. и че оттогава тече срокът за обжалване. В самото решение е посочен същият срок – един месец от 24.11.2011 г. В този срок ответникът НДНВМИ е подал жалба срещу въззивното решение единствено касателно иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Изрично в петитума на жалбата си той е посочил, че иска отмяна на решението само в тази част, само по този иск е формулиран правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Следователно от 28.12.2011 г. въззивното решение по исковете, с които уволнението е отменено като незаконно и ищецът К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, е влязло в сила. Подадената на 03.01.2012 г. под формата на уточнение жалба срещу решението в тези му части се явява просрочена и искането за допускането й до касационен контрол не подлежи на разглеждане. Същата следва да се върне на подателят й.
Не подлежи на разглеждане и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Касае се за осъдителен иск по гражданскоправен спор с цена 3 467,52 лв. (по обуславящите искове решението е влязло в сила). Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК, касационният контрол на решение по иск с такава цена е изключен, поради което и подадената на 23.12.2011 г. жалба се явява недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА на Н. д. н. в. и. касационни жалби вх.№ 119044/ 23.12.2011 г. и вх.№ 251/ 03.01.2012 г. по описа на Софийски градски съд, срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 24.11.2011 г. по гр.д.№ 3128/ 2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 172/ 2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: