4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
С., 09,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 905/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] –[населено място] против определение № 8774 от 11.06.2010 г. по ч.гр.дело №5660/2010 г. на С. градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 25.02.2010г. по гр.д. 1215/10г. на СРС.
Ответникът по частната жалба- Я. Д. К. от[населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е поискал на основание чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК да бъде допуснато обжалваното определение до касационно обжалване. Посочил е, че акта на въззивния съд бил в противоречие с практиката на ВКС –определение №174 /10г. на ВКС, Іт.о., който по „ аналогично дело” признал редовността на „ издаваните от банките извлечения от счетоводните книги”, като определил кои реквизити счита за достатъчни. Тези реквизити били налице и в представените от касатора извлечения. Поддържано е, че определението на СГС било постановено и в противоречие с практиката на съдилищата, тъй като извлечението се изработвало по образец на банката и като такова било „ признато от всички районни съдилища в страната, включително и от СРС”.В тази връзка страната е приложила изпълнителни листове и заповеди за изпълнение, както и извлечения от счетоводни книги.Посочено е още, че СРС, 27-ми с-в и СГС „ въвеждали изискването за предварително обявяване на предсрочна изискуемост на вземането на банката, въпреки изричната клауза в чл.17 от договора за кредит, с която кредитополучателят се е съгласил подписвайки договора за кредит, че това става едностранно, без да уведомява длъжника”. Това лаконично изявление е третирано като обстоятелство от „съществено значение за точното прилагане на закона” и по специално на разпоредбите на чл.417, ал.1, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК- а именно такъв, който е включен в предмета на спор и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело –изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Поставянето на правен въпрос е задължение на касатора, а липсата му е самостоятелно основание за недопускане на обжалвания акт до касационно обжалване тъй като не е налице общото основание изискуемо от чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е сочил за налични и основанията по чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Освен, че не е поставен правен въпрос, по отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната не е развила каквито и да било доводи- не е сочила и задължителна практика, която би могла да се свърже с основанието – арг. т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Следователно, дори и да беше поставен правен въпрос, обсъжданото основание не е установено. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съобразно т.3 на цитираното тълкувателно решение изисква установеност на противоречие при разрешаване на правния въпрос с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Следователно, не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК представените от касатора кс. копия на заповеди за изпълнение на парично задължение, заявления и извлечения от счетоводните книги и др. Освен това, въззивният съд е констатирал, че представеното от заявителя извлечение не е редовно от външна страна, с оглед, че не е подписано от лицата, които имат право на това съобразно приложената от касатора заповед № 13/2009г. А и само въпросът относно доказателствената стойност на банковите извлечения не обуславя решаващия извод на съда. Основният извод, който е направен от решаващия състав е, че страната не е доказала правото й на предсрочна изискуемост на банковия кредит, а в тази връзка, както и по отношение на цитираната констатация за редовността на извлеченията, касаторът не е развил доводи, обуславящи обсъжданото основание. Приложеното и цитирано определение на ВКС, третира различна фактическа обстановка, касае извлечения от книгите на друга банка и в този смисъл, няма никаква относимост дори към изложените от страната твърдения, обективиращи оплакване за неправилност на акта и поради това и неотносими към условията визирани в чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чиято норма текстово непълно е възпроизвел касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.Още повече, че релевантния въпрос, свързан с предсрочната изискуемост на дълга, произтичащ от договор за потребителски кредит е бил разрешен със задължителна практика по чл.290 ГПК – решение №92/09г. по т.д. 467/08г. на ВКС, ІІт.о. и решение № 58/09г. по т.д. №584/08г. на ВКС, ІІ т.о.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против определение № 8774 от 11.06.2010 г. по ч.гр.дело №5660/2010 г. на С. градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: