ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
София, 01.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 683/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ж. – от гр. С. и З. Д. К. – от гр. С. срещу Решение № 92 от 31.VІІ.2008 г. по т.д. № 144/ 2008 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 324 от 7.ІV.2008 г. по т.д. № 564/ 2006 г. на Бургаски окръжен съд, с която искът е отхвърлен за сумата 22 280 лв., и е постановено друго, с което Н. Д. Ж. и З. Д. К. са осъдени да заплатят солидарно на М. Я. Щ. – Е. ”М” – гр. С. сумата 22 820 лв. – неоснователно обогатяване за извършени подобрения в кафене на ул. ”. № 9, гр. С., със законната лихва от 29. ХІІ.2006 г.
Жалбоподателите в писмено Изложение сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. произнесъл се е по разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, на която се основава искът, но в противоречие с доказателствата по делото и закона, не е присъдил по-малката сума на обедняването и обогатяването, като не е съобразил декларацията на ищцата за вложена сума за строителните работи 5000 лв. – размера на обедняването, 2. съдът незаконосъобразно в светлината на спора е изтълкувал разпоредбите, уреждащи погасителната давност, 3. съдът е приел за недоказано възражението за прихващане поради непредставени от ответниците доказателства плащан ли е наемът и докога, с което е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест. Жалбоподателите сочат основания за допускане на касационно обжалване: по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – трайна и последователна е съдебната практика на ВС и на ВКС, че при иск по чл. 59 ЗЗД, се присъжда по-малката от двете суми – тази, с която се е увеличила стойността на имота, и направените разходи, в случая установени в размер на 5000 лв. Жалбоподателите се позовават на трайна и последователна практика на ВС и ВКС, че за извършени от наемател СМР, същият има качеството на държател и може да иска само по – малката от двете суми и представят копия от Решение №1/ 1979 г. на ПлВС, ТР № 85/ 1968 г. на ОСГК на ВС, Решения на отделни състави: Р. №1365/ 7.VІІ.1958 г. по гр.д. № 4164/ 1958 г., Р. №654/ 10.ІІІ.1970 г. по гр.д. №45/ 1970 г., Р. №1329/ 11.VІІ.1995 г. по гр.д. № 2372/ 1994 г., Р. №1587/ 4. Х.1995 г. по гр.д. №1377/ 1994 г., Р. №1807/ 30. ХІ.1999 г. по гр.д. № 651/ 1999 г., Р. №672/ 13.VІ.2005 г. по гр.д. №995/ 2004 г. и Р. №612/ 15.V.2000 г.по гр.д. №1610/ 1999 г. Поддържат и основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК: обжалваното решение противоречи на решения на съдилищата: на Р. №65/ 17.VІ.2005 г. по гр.д. № 122/ 2004 г. на Бургаски апелативен съд, Р. № 199/ 17.VІ.2005 г. по гр.д. № 129/ 2005 г. на ВтАС, Р.от 20. ХІІ.2004 г. по гр.д. № 296/ 2004 г. на ВтАС, Р. №110/ 8.V.2006 г. по т.д. № 19/ 2006 г. на ВтАС, Р. №2/9.VІ.2003 г. по гр.д. № 44/ 2002 г. на БОС,копия от които жалбоподателите представят. Поддържат и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК:
Ответницата по касационната жалба М. Я. Щ. – Е. с фирма “М” – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, и този иск е уважен, като обжалваемият интерес по делото във въззивната инстанция не е до 1000 лв., приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложените от жалбоподателите съществени материално – правни и процесуални въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и с оглед данните по делото, следва да се формулира същественият материалноправен въпрос: когато страните, обвързани с договор за наем (сключеният от ищцата и бащата на ответниците Д от 2.ІІІ.2001 г. за срок 5 г. обвързва и правоприемниците на наемодателя, като договор за наем без определен срок – чл. 237 ал. 2 изр. посл. ЗЗД), не са уговорили, че наемодателят ще поеме разходите за ремонта, за да се приведе имотът в обект – кафене, за каквото е сключен договорът, и наемодателят е дал съгласие за ремонта, какви са правата на наемателката за направените разходи. И конкретно с оглед фактите по делото: отношенията на страните могат ли да се разгледат на плоскостта на неоснователното обогатяване (ако разходите са направени без основание), като се има предвид сключеният договор за наем. (ТР № 85 от 2. ХІІ.1968 г. по гр.д. № 149/ 1968 г. на ОСГК.) От отговора на този материалнопра – вен въпрос зависи изходът на делото, поради което въпросът е съществен. От изхода на спора, разгледан на посоченото договорно правно основание, зависи и решаването на въпросите от кога тече погасителната давност и основателно ли е възражението за прихващане, което е евентуално, поради което не следва да се приемат за съществени правни въпроси изложените от жалбоподателите въпроси за погасителната давност и за възражението за прихващане.
За да уважи на основание чл. 59 ЗЗД иска на наемателката за направени разходи в наетия по сключен с праводателя на ответниците договор за наем имот, въззивният съд е посочил, че наемодателят е дал съгласие за ремонта, че няма в договора уговорка за чия сметка ще са разходите, че наемателката ги е извършила въз основа на одобрени проекти и разрешение за строеж и след надлежно съгласуване, и че обектът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №289/ 25.VІ.2001 г. Съдът е направил извод, че е налице разместване без основание на имуществени блага, при което е настъпило обедняване на наемателката и обогатяване на ответниците, налице е причинна връзка, и ответниците дължат сумата 22 284 лв., като са придобили увеличен със сумата 36 500 лв. имот, с което са се обогатили и искът е основателен за по – малката сума, на основание чл. 59 ЗЗД.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е основателно. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правата на наемателка, подобрила имота, в противоречие с ТР на ОСГК №85 от 2. ХІІ.1968 г. по гр.д. № 149/ 1968 г., което служи за ръководство на съдилищата. В него ВС е приел, че общият състав на чл. 59 ЗЗД се прилага, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложените в подобрения средства, като поначало отношенията на наемателя със собственика се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор – съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване. В случая страните по делото са обвързани с договора за наем – това е основанието, на което ищцата е държала имота, и за да се реши въпросът основателна ли е претенцията й, следва отношенията на страните да се разгледат въз основа на договора за наем. В противоречие с посоченото ТР на ОСГК на ВС, е приетото от въззивния съд, че направените от наемателката със съгласието на наемодателя разходи за ремонт на наетия обект, са направени без основание. От заявеното от ищцата и поддържано основание и петитум на иска е очевидно, че тя претендира сумите въз основа на сключения с праводателя на ответниците договор за наем, с оглед на което съдът следва да определи правното основание на иска, като дейност по приложението на закона. В случая претенцията на договорно основание, изключва възможността отношенията на страните да се разгледат на плоскостта на неоснователно обогатяване. Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за приложимостта на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД към фактите по делото, в нарушение на указанията, дадени в ТР на ОСГК №85 от 2. ХІІ.1968 г., които указания е следвало да съобразени – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
С оглед изложеното неоснователно жалбоподателите се позовават на трайната и непротиворечива практика на ВКС и ВС по приложението на чл. 59 ЗЗД, относно размера на обогатяването на наемателката, което следвало да е 5000 лв. Представените от жалбоподателите копия от решения на отделни състави на ВС и на ВКС нямат отношение към настоящия спор, тъй като касаят приложението на чл. 59 ЗЗД, каквото основание предявеният иск няма.
Не е налице поддържаното от жалбоподателите основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като посочената от тях практика на съдилищата касае приложението на чл. 59 ЗЗД, която разпоредба няма отношение към правилното разрешаване на спора на страните с оглед обвързаността им от договора за наем.
Не е налице и основанието по чл. 280 чл. 1 т. 3 ГПК – точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 92 от 31.VІІ.2008 г. по т.д. № 144/ 2008 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която искът е уважен.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС и да представят по делото вносни бележки за внесена държавна такса 456.450 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.ІІ.2008 г.), след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: