3
гр. д. № 1127/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
гр. д. № 1127/2011 г. на ВКС, ГК, І г о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 118
София, 08.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1127/2011год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. С. Ж. , чрез пълномощника си адв. М. К. е подала касационна жалба срещу решение от 10.05.2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 41633/2009 г. на Софийски районен съд. Релевирани са доводи за необоснованост и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали придобитият от И. Ж. по време на брака ? ид. ч. от апартамент, като обезщетение срещу отчужден имот е станал семейна имуществената общност. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по процесуалния въпрос, кой носи доказателствената тежест за установяване дали отчужденият от наследодателя И. Ж. имотът е бил негова индивидуална собственост.
Касаторът определя двата въпроса като обуславящи общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Ответницата по касация М. И. Ж. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес е на стойност над 5000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Срещу касаторката е предявен от дъщеря й М. Ж. иск за делба на съсобствен недвижим имот – апартамент № 80, в [жилищен адрес] в ж. к. Х. Д., в [населено място], на площ от 84.67 кв. м. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното, с което делбата е допусната при права 11558.25/19310 ид. ч. за М. Ж. и 7751/19310 ид. ч. за касаторката.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че през 1979 г. този имот е предоставен в обезщетение срещу отчужден имот на Д. Д. Ж. и сина й И. А. Ж., за което е издадена заповед № А-0-08-2067 от 30.08.79 г. на Председателя на ИК на СГНС, а през1988 г. обезщетените лица са се снабдили и с кост. н. а. № 126, т. ІІ. за собственост на същия имот. Цената на апартамента е била определена на сумата 19310, от която до размер на 15226 лв. са погасени със стойността на отчуждения имот, а разликата от 4084 лв. със отпуснат заем от Д.. Въз основа на тези данни е прието, че имотът е придобит при равни права от Д. Ж. и И. Ж.. Частта от апартамента, изплатена по времена на брака на Ж. в размер на 2049/19310 ид. ч. е станала семейна имуществена общност.
Д. Ж. е починала през 1991 г. и нейната ? ид. ч. от имота или 9655/19310 ид. ч. са придобити при равни права на основание чл. 5 ЗН от наследниците й И. Ж., син и И. Ж., дъщеря (по 4827.5 /19310 ид. ч.).
След смъртта на И. Ж. през 1994 г. неговата част от имота възлизаща на 13471.4/19310 ид. ч. (сборът от: 7613/19310 ид. ч. придобити на основание обезщетение, 1021/19310 ид. ч. в режим на СИО и 4827.5/19310 ид. ч. по наследяване от майка му) се наследяват от наследниците му дъщеря М. и съпруга Е. по равно или по 6730.5/19310 ид. ч.
И. Ж. е починала през 2004 г. Тя не е била омъжена и не е оставила наследници от първа низходяща степен, поради което е наследена от племенницата й М. Ж.. В резултат на това към датата на предявяване на иска за делба М. Ж. се легитимира като собственик на 6730.5/19310 ид. ч. по наследяване от баща й и 4827.5/19310 ид. ч. по наследяване от леля й или общо на 11558.25/19310 ид. ч., а касаторката на 1021/19310 ид. ч. придобити в режим на СИО и 6730.75/19310 ид. ч. придобити по наследяване от съпругът й или общо на 7751.75/19310 ид. ч.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос е за това дали придобитото като обезщетение за отчужден имот е станало индивидуална собственост на съпруга, от когото е отчужден имот, или семейна общност. Той е решен в съответствие със задължителната практика: ППВС № 5/1972 г. и решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, поради което не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка на решението по него.
Съдът не се е произнасял по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест, тъй като пред него не са релевирани факти, различни от твърдяните от ищцата. Касаторката не е поддържала отчужденият от съпруга й имот през 1979 г. да е бил семейна имуществена общност и не е поискала допускане на доказателства за това. Не е оспорила удостоверителната сила на представеният от ищцата заповед за определяне обезщетение за отчужден недвижим имот и съставения въз основа на нея констативен нот. акт за собственост на придобития на това основание имот. Касаторката не е твърдяла факти различни от удостоверените в тях. В делбеното производство всяка страна има качеството на ищец и ответник, поради което носи доказателствената тежест за доказване на фактите, на които основава твърденията си относно основанията за възникване на съсобствеността. Касаторката не е заявила факти различни от твърдяните от ищцата, поради което не е било налице основание съдът да се произнася по въпроса за разпределение доказателствената тежест. Съобразно това този процесуален не е решаван от съда и не може да бъде определен като такъв от обуславящо значение за решаващите изводи на съда относно правата на страните в съсобствеността.Той не може да бъде определен като обща предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство касаторката следва да заплати на ответницата по касация направените от последната разноски за производството по договор за правна защита и съдействие в размер на 900 лв., което е установено от представения с отговора по касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 04.10.2011 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. С. Ж. ОТ ГР. София, [улица], вх. Б, ет. 7, ап. 56 да запрати на М. И. Ж., представлявана от адв. А. К. и адв. В. Л., [улица], вх. А, ет. 3, ст. 325 сумата 900 (деветстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: