О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 12.02. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3174 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Х. И. от гр. К., приподписана от пълномощника му адв. В от АК- Х. , против решение № 20 от 22.02.2008 г., постановено по гр.д. № 869 по описа за 2007 г. на С. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 144 “г” от 16.10.2007 г. по гр.д. № 150/2007 г. на К. районен съд и е прекратено производството по делото по иск за развод, с правно основание чл. 99, ал. 1 СК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят твърди, че е налице съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с константната практика на ВС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Прилага като константна съдебна практика – определение № 209/22.12.1967 г. по ч.гр.д. № 3215/1967 г., ІІ г.о. на ВС, определение № 76 от 02.10.1956 г. на ВС по гр.д. № 6209/1956 г., ІІ г.о., решение № 1* от 21.06.1965 г. по гр.д. № 1350/65 г., ІІ г.о. на ВС, за които счита, че имат доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Т. И. И. от гр. К., чрез пълномощника си адв. А от АК- С. З. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, но не и по основателността на искането за допускане разглеждането й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по неоценяем иск за развод и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Жалбоподателят сочи като основания за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – правен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС, съдържаща се в приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, копия от определения и решение на ВС, и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен искът за развод, с правно основание чл. 99, ал. 1 СК като недопустимо, въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл. 259, ал. 1 ГПК/отм./ производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично като при неявяване на ищеца без уважителни причини производството по делото се прекратява. В случая тъй като ищецът, който е бил редовно призован за насроченото от съда второ помирително заседание на 11.04.2007 г., при условията на чл. 259, ал. 3 ГПК/отм./ и не се е явил лично, първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по брачните искове, поради наличие на процесуална пречка за по-нататъшното производство по делото и постановяване на решение по него. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че като не е спазил тази императивна процесуална законова норма, а се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, поради което го е обезсилил и е прекратил производството по делото.
Повдигнатият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос се свежда до това, недопустимо ли се явява постановеното първоинстанционно решение при положение, че ищецът по брачния иск не се е явил лично на насроченото от съда второ помирително заседание по брачното дело, при хипотезата на чл. 259, ал. 3 ГПК/отм./ и делото е следвало да бъде прекратено. Този въпрос жалбоподателят е обвързал с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разрешаването на този въпрос, който е съществен, не е в противоречие с практиката на ВКС, респ. на ВС. Представените съдебни актове не се отнасят до приложението на нормата на чл. 259 ГПК/отм./ в редакцията й към 1985 г., изменена с оглед приемането на новия С. кодекс/Д. В., бр. 41/1985 г./, поради което настоящата инстанция намира, че не е налице релевираното от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В случая е налице обаче решен от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно разглеждане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 259, ал. 3 ГПК/отм./ в посочената по-горе редакция, няма установена трайна съдебна практика. В тази връзка следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, какъвто е настоящия случай, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Съгласно Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с П. № 38 на МС/обн. Д. В., бр. 22/2008 г./ – чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 6, т. 2, жалбоподателят следва да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението, държавна такса за касационното производство в размер на 25 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 20 от 22.02.2008 г., постановено по гр.д. № 869 по описа за 2007 г. на С. окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Н. Х. И. от гр. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 25 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: